Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Хуан Валера (18. Х. 1824 – 18. IV. 1905) е сред най-великите испански писатели реалисти, автор от ранга на Стендал, Флобер и Мопасан. Роден в аристократично семейство, бъдещият писател учи философия и право в университета на Гранада. 23-годишен, той се отдава на дипломатическа кариера, което го отвежда на различни места в Европа и Америка. От градове като Дрезден, Санкт Петербург, Лисабон, Рио де Жанейро, Неапол, Вашингтон, Париж, Брюксел и Виена Хуан Валера изпраща разнообразни писма, които са толкова добре написани и забавни, че са публикувани без негово знание. Като посланик във Вашингтон той има афера с дъщерята на държавния секретар, която се самоубива. Епикуреец в живота, в творчеството си Валера е радетел за чистота на изкуството, което да създава един по-красив и извисен свят. Уважаван е заради изящния си стил, забавния начин на повествуване и психологически верните герои (особено силни са женските му персонажи).
„Пепита Хименес” е първият му и най-значим роман. Още с излизането си получава изключителна популярност и бързо е преведен на 10 езика, като става истински международен бестселър за тогавашните мащаби. По него е създадена опера – от испанския композитор Исаак Мануел Франсиско Албенис. Сред най-успешните книги на Хуан Валера е и романът „Доня Лус”. Обща тема на двете произведения е любовта, която разцъфва неочаквано като прекрасно и нежно цвете, но й се налага да преодолее житейски препятствия и догми. Конфликтът между духовното и физическото, между стремежа за религиозно посвещаване и естествения повик на човешкото – това са проблемите в творчеството на Хуан Валера. Авторът обаче не заема позиция и не нравоучителства. Просто разказва интересни и вълнуващи истории, а изводите оставя за читателя. Като резултат от това са се получили два романа, изпълнени със светлина, ирония и дързост.
Някои съвременни изследователи виждат в тях първообраз на „Птиците умират сами”. Общото и в двата романа е, че млада дама се влюбва в мъж, обрекъл се на църквата. За Испания това е наистина скандална и провокативна тема. Но финалът е изненадващ и доста по-различен от този, с който колегите по перо на Валера – френските реалисти, биха завършили същите сюжети...
Българският писател Димитър Димов споменава Пепита Хименес, прочутата героиня на Хуан Валера, в романа си „Осъдени души”. Това става в думите на отец Оливарес, адресирани към Фани Хорн, където се прави аналогия между двете героини:
„Сандовал се боеше най-вече да не отклоните Ередиа от ордена, да не станете една втора Пепита Хименес. Раболепието ме накара да споделя опасенията му. Казвам раболепието, защото ми липсваше доблест да понеса едно мъмрене. Ако си спомняте, когато дойдохте в резиденцията, аз се разприказвах пред вас за достойнствата и заниманията на Ередиа. Направих го просто тъй… за да има с какво да ви забавлявам или може би от някаква несъзнателна симпатия към вас и към интереса ви за Ередиа. Но, за нещастие, супериорът бе подслушал разговора ни и веднага след вашето излизане ме смъмра строго. Оправдах се, като излъгах, че просто съм искал да видя до какви граници ще стигне интересът ви към Ередиа…”
Този факт може и да провокира любопитството на сегашните изследователи на Димитър Димов, които да проучат наново испанските литературни влияния върху българския класик, имайки предвид и сходствата в темата – за светска жена, влюбила се в духовник.