Настоящият том ни среща с различни автори и разнородни творби, много от които непознати на читателя. Пътешествие, в което авторът умело е втъкал множество нишки, свързващи родното със световното, единично-българското с множественото чуждо. Текстовете му имат едно изключително важно качество – лекотата. Никола Георгиев е майстор в обясняването на сложни литературни явления, като хвърля мостове във времето с отнета, или безтегловна, тежест, gravit? senza peso, по думите на Гуидо Кавалканти. Зоркият съпоставителен поглед на изследователя препраща, сравнява, създава, отрича, утвърждава и осветлява различни феномени. Лекота и дълбочина, единност и множественост, еднозначност и многозначност се разгръщат пред нас с ефирна нежност, която преминава в меко удоволствие и обгръща читателя в призрачния воал на безвремието. Чутовен размах и дълбочина, поднесени с лекота. Как иначе можем да определим размишленията върху темата за смъртта, бесилото и въжето – от погледа на Ботев, Вазов, Гео Милев и Фурна­джиев, с мостове към Франсоа Вийон, Рембо и Антон Шкерц, с неговата стихосбирка „Рапсодии за българския гуслар“? Или двата незавършени романа – „Приключенията на добрия войник Швейк“ на Хашек и „Приключенията на Гороломов“, на Йовков, които внезапно ни изправят пред „Чудатият овчар“ на Шарл Сорел от 1633 г., Д’Юрфе и Пол Скарон. Ерудираност, която топли и приобщава.

Анализите и наблюденията на Никола Георгиев се родеят с неограничените възможности на самото литературознание. А в случая неограничено е и удоволствието: от Елин Пелин, Яворов и Радичков до „изоморфните глаголствания“ на храбрия войник Швейк.

- Сава Славчев