„Да се подчертава патетично или фанатично загадъчната страна назагадъчното, не ни помага да напредваме. По-скоро проникваме в загадката само дотолкова, доколкото я преоткриваме във всекидневното благодарение на диалектическа оптика, а тя, от своя страна, възприема ежедневното като непроницаемо, а непроницаемото – като ежедневно…“ Наследството на Валтер Бенямин, един от най-оригиналните и значимимислители на ХХ век, включва стотици страници с художествена проза,често опираща се на автобиографичните му бележки и на оригиналнитему наблюдения върху дребните детайли от миналото и от настоящето.
Още приживе австрийският писател Хуго фон Хофманстал назоваванякои от текстовете му „напълно несравними“ и това не се дължи единствено на помръкналия блясък на тогавашната немскоезична критика.
Свободно реещата се мисъл на пръв поглед случайно попада на образиот сънищата и нейната бдителност бива възнаградена с озарения (може би на моменти дори с „озаряваща скука“).

В настоящия сборник са включени предимно прозаични произведения, писани през последното десетилетие от живота на Бенямин. Изтези позабра вени страници могат да се открият не само характернитему, пропити с ирония идеи, а и необикновената чувствителност, с коятое опознавал живота (Хана Аренд изтъква, че това е дарбата му „да мисли поетично“, а пък Сюзън Зонтаг подчертава, че Бенямин в действителност успява докрай „да очертае“ живота на духа).
И може с право да се твърди, че преоткриването на Бенямин ни водипо-надалече от легендата за него.