Човешката душа има склонност да се държи като преживно животно - връща отминалите събития, потънали дълбоко в стомаха на времето, и отново започва да ги дъвче с наслада или болка, с търпение и мазохизъм.

Моята - не прави изключение - 50 години преживя едни и същи тръни от детството и младостта, а сънищата досмилат най-бодливите случки.

Как да опитомиш това преживно животно -душата, как да я избуташ към стъпалата на човешкия храм, към високия купол и по-нагоре?!

Бъди нащрек - чуеш ли поредното й оригване, усъмниш ли се, че газовете й биха затлачили атмосферата - значи дошъл е моментът да й дадеш друга храна.