Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Удивлението от мащаба, с който Ювал Харари разсъждава над проблемите на света и човечеството, вече е отминало. Прочелите неговите книги „Сапиенс“ и „Хомо деус“ са наясно, че той се разхожда из времето и пространството с лекотата и любопитството на дете, което забелязва невидими за другите връзки и ги свързва в истории.

Третата му книга „21 урока за 21-ви век“ е по-различна. В нея миналото от „Сапиенс“ и бъдещето от „Хомо деус“ се дават среща. Място и време на срещата – днес и тук. Писани с векове истории се сблъскват с все още ненаписани страници от бъдещето на човека и срещата е критична. Светът е пристигнал на място, където неизвестните са много повече от известните, но хората като че ли са забрави да улучват точните въпроси, за да получат верните отговори. В трийсетте години на миналия век хората са можели да избират между социализъм, фашизъм и капитализъм. В средата на миналия век – между социализъм и либерализъм. Десетилетие преди края на века е било спокойното време на господстващия либерализъм. А днес – днес човечеството се чуди в какво време живее и какво време предстои.

Към всичко това се прибавят още два огромни проблема – промените в климата и препускащото напредване на технологиите. Всичко това ни кара да си задаваме основните, най-важните въпроси отново: ще има ли война, ще спаси ли човечеството планетата от климатичните заплахи, какви изненади ни носи изкуственият интелект, ще улесни ли той живота ни или ще го подчини, в съчетание с алгоритмите на изкуствения интелект ще станем ли по-добри и по-щастливи хора, в какво ще вярваме, в какво ще намираме смисъла на живота? Това са въпросите, на които са посветени 21 урока на един мъдър, толерантен и разтревожен ум.

Как ще се справим с тероризма и колко голям проблем е всъщност той? Ето колко: от 11 септември 2001 година насам терористите убиват около 50 души в Европейския съюз, около 10 в САЩ, около 7 в Китай и до 25 000 души на други места по света /предимно в Ирак, Афганистан, Пакистан, Нигерия и Сирия/. Всяка година при пътни инциденти загиват около 80 000 европейци, 40 000 американци, 270 000 китайци и 1,25 млн. души другаде. Мръсният въздух убива всяка година 7 млн. души, а 3,5 умират от диабет. Защо тогава тероризмът изглежда толкова голяма заплаха, как да го спрем – тези отговори се търсят също в книгата. Как се противодейства на страха и от какво трябва най-много да се страхуваме, за да предотвратим опасността да ни се случи?

На някои от въпросите Харари не дава отговор. Никой не би могъл. Но задава точните въпроси. А това вече е гаранция – ако се питаме правилните неща, ще налучкваме и правилните решения. Книгата наистина ни кара да се чувстваме като в класна стая. Представя се проблем, поднасят се различни подходи към него, цитира се фактология, разсъждава се за варианти на решение. И всичко това от един не само много образован, но и доста забавен учител.