Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Странно е колко малко знаем за съвременната гръцка литература, мислех си, докато разлиствах малкото сборниче с разкази „Шега“ на Янис Палавос. Има някакво читателско поверие, че човек решава дали да купи книгата след първите четири прочетени на крак в книжарницата реда. В този случай решението да прочета книгата беше още на втория ред, а след четвъртия не можех да спра. Прочетох до края на страницата и това беше първият разказ. По-кратък от педя, а можеше да си мислиш за него с часове. Целият парадокс, смисъл и безсмислие на времето от раждането до смъртта бяха побрани в тази няма и страничка. В такова време живеем, парадоксално – човек си отива , но password-а му остава…

Следваше разказът „Старци“ – най-добрият, според мен, в целия сборник. Впрочем разказите са само седемнайсет и повечето кратки. В един момент реших, че има нещо странно в тези текстове, нещо необикновено, уникално. Гледах кратките изречения и осъзнах: в разказите нямаше нито една излишна дума, нито думичка, която да зачеркнеш, без да повредиш смисъла. Рядко се срещат такива книги. И да, предположението ми се оказа вярно – Янис Палавос е учил журналистика. Разказите са написани като образцови репортажи – само истината, само важното, само нещата от живота и след тънката му граница със смъртта. Драмата в тези разкази е оголена, тя няма нужда от прилагателни, за да се разбере колко е дълбока и истинска.

След „Жени на непреклонна възраст“ на Александър Ципкин, "Шега" на Янис Палавос е вторият малък сборник с кратки разкази, които се появиха това лято. И го направиха по свой начин по-добро за читателите на кратките жанрове.