Близкият изток е наречен така от европейците. Той ни е близък и като география, и като история, и като съдба. Само преди няколко години под манифеста „Арабска пролет“ държавният ред в този регион бе подложен на жестоки изпитания, а вълните на насилието и фанатизма достигнаха и до европейските столици. На арабски думата „фауда“ означава хаос. От него се появи и апокалиптичната фигура на „халифа“ Абу Бакр ал-Багдади със своята „Ислямска държава“ на джихадистките главорези.

Мохамед Халаф е един от първите политически изгнаници, дошъл от брега на река Тигър в София през далечната 1978 г. Сякаш изпреварил идващите катастрофи, той се превърна в един от най-компетентните им анализатори. В статиите му, публикувани в тази книга, се поставят парливи въпроси. Какво се случва? Кой е виновен? Защо се стигна дотук? Какво предстои? Авторът ни представя не само политическия прочит на случващото се, но и разсъжденията си за цивилизационните корени на „арабското изключение“.