Шепотът на гигантите

Автор: Иван Маразов

Коментари: 0

Издател Захарий-Стоянов
Брой страници 168
Година на издаване 2020
Корици меки
Език български
Тегло 428 грама
Размери 16x23
ISBN 9789540913971
Баркод 9789540913971
Категории Древна история на българите, История на България, История, Книги

Книгата е посветена на две митични раси: гигантите и джуджетата. Митът използва антропометрична хипербола, за да изяви принадлежността им към свят, в който аномалията, нарушаването на нормата дори в размерите е правило. В този опак свят царят силата и лукавството, неговите обитатели извършват престъпления не само срямо хората, но дори и срещу боговете.
Двете раси се осмислят като "стари, предишни" и винаги като "чужди", дори етнически различни от съвременното население. Заради техните амбиции и богохулство боговете ги изгонили от земята и ги затворили в подземния свят. Но материалните следи от тяхното предишно присъствие напомнят за времената, когато те още са бродили по земята: руини, могили, блата, големи кости, огромни скали... Това са видимите свидетелства за това, че "някога" те са били страшна реалност.
Тези места и сега са опасни, тъй като в тях още се чува "шепотът на гигантите". Именно акустическият код осигурява комуникацията с отвъдното, тъй като двата свята са взаимно невидими. Затова те се "чуват". Легендите за потънали градове или църкви разказват, че от езерата се донасят шумове: мученето на стадата, звънът на камбаните...
Тракийската религиозна действителност също ни е запазила следи за тези митични раси. Самите траки произхождат от гигантите, полуостров Палена в Халкидика е бил сцена на гигантомахията, тук при наводнения откривали огромни кости, а скалната местност се оформила от канарите, които гигантите хвърляли срещу боговете. Тук по пладне още се чували въздишките на изпратените под земята богохулници. На Хемус има пещера, където били затворени титаните след поражението им от боговете. Тази планина получила името си от кръвта на чудовището Тифон, пролята при космогоничната битка със Зевс. Титаните, друго митично племе, също се подвизавало в тракийските митични простори. Но освен родина на гигантите, Тракия родила и пигмеите - племето на малките хора, които постоянно се сражават с жеравите.
Въз основа на сравнения, главно от индоевропейската митологична традиция, в книгата е направен опит да се възстанови една съществена част от тракийския фолклор.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Иван Маразов е роден в село Пирне, Айтоско. Завършва изкуствознание в Института "Репин" в Ленинград през 1967. От 1967 работи като научен сътрудник в Института по изкуствознание в София и от 1988 до 1991 е негов директор. Между 1969 и 1989 е заместник-главен и главен редактор на сп. “Изкуство”. През 1990-1991 е редактор на международното сп. "Orpheus". От 1985 е организатор и редактор на семинара "Мит-изкуство-фолклор" (МИФ). Урежда изложби на тракийското изкуство в Япония (1979, 1994) и в САЩ (1998-1999). Проф. Маразов преподава в Нов български университет, департамент "История на културата", и е ръководител на същия департамент от 1995 до 2006 г.

Доктор е на изкуствознанието от 1976, доктор на науките - от 1986. Носител е на наградата на СБХ за критика 1975, за изкуствознание - 1985 и на наградата на БАН за изкуствознание - 1996. Член е на Флорентинската академия "Медичи" - 1988. Historien emerite de L`Institut culturel de Salanzara, Paris - 1996.

От 1974 до 1988 г. Иван Маразов сътрудничи под псевдоним "Библиотекара" в качеството си на агент на Държавна сигурност, управление VI (политическа полиция), отдел V, отделение I.Той е министър на културата в правителството на Жан Виденов (1996-1997).

През 1996 е кандидат за президент от БСП, но губи изборите срещу кандидата на десницата Петър Стоянов.