Кукувича прежда (трето допълнено и преработено издание)

Автор: Христо Карастоянов

Коментари: 1

Издател Жанет-45
Брой страници 484
Година на издаване 2020
Корици меки
Език български
Тегло 533 грама
Размери 14x21
ISBN 9786191865475
Баркод 9786191865475
Категории Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

„Ироничен, мнимо несериозен, сладкодумният Христо Карастоянов разказва зловещи истории, сътворяващи се в едно, инак погледнато, идилично градче: гарнизонният духов оркестър си свири в градската градина, а зад тезгяха в сумрачната и миризлива аптека наднича младо момиче.

Другото е барут, кръвнина и... гилотини!”

Рашко Сугарев в книжка 6 на списание „Пламък”, 1985 година



„Любов и тайна измяна, безсмислено предизвикателство към смъртта, антимонархически и промонархически пристрастия се преплитат в напрегнатата и интересна фабула на повестта. Опрян на основното проучване на епохата, авторът пресъздава документалната автентичност с един непринуден разговорен стил, благодарение на който читателят съпреживява събитията.”

Христиана Василева, вестник „АБВ”, 4 август 1987



„„Кукувича прежда”, чието действие се разиграва през 20-те години, но се появява също и Джон Ленън, напомня за „Бесове” на Достоевски: с анархисти и атентати, с кинотеатри и цепелини и с един синтез между повествувателните техники на модерната литература и балканското разказваческо изкуство. Арена на събитията е българската провинция: в столицата животът само се симулира, а в провинцията се изстрадва.”

„Анархисти & цепелини на Балканите”, Berliner Zeitumg, Nummer 16-19, 20. Januar 2013

Ключови думи: Време за любима книга

от Ваня Хинкова / дата: 07 окт 2020

"И все в тая нощ на осми срещу девети август деветстотин двайсет и трета година, когато народът се разотиде след градинското увеселение и подивелите кучета затичаха безшумно навсякъде из утихващия град, когато само в печатницата на Митиризов тътнеше, думкаше и трополеше валчесто машината с новия брой на "Свободна трибуна", когато съсипаният от умората, от всички тия речи и от непремереното пиене министър береше душа в колосаната и обезвъшлена специално за него постеля в "Нова Америка", на другия край на К., в двора на кавалерийските казарми, доброволецът от четвърта конна жандармерийска група Курузанов, на трийсет и седем години, ерген, несъден, неосъждан, се огледа и се промъкна тайно в нужниците на същата тая проклета група.
Там той се огледа повторно, драсна клечка кибрит и изгори някакви хартийки.
Пусна ги в една от оплесканите дупки, извади пистолет изпод размъкнатата си лятна куртка и се застреля в устата, разкъсвайки до неузнаваемост изгорените си като гума бузи..."

Христо Карастоянов, "Кукувича прежда"

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Христо Карастоянов - Дядото е роден на 22.02.1950 г. в Тополовград. Живее и се опитва да работи в Ямбол. Прозаик, драматург, поет с китара. Член на Съюза на българските писатели. Хоби: да рисува карикатури (участвал е в няколко международни салони на карикатурата). Първата му самостоятелна книга "Пропукан асфалт" (1981) е отличена с една от наградите на "Южна пролет" в Хасково, а "Записки по исторически наивизъм" (1999) получава наградата на СБП за 2000 г. Печелил е наградата "Чудомир" в Казанлък и "Златен ланец" в конкурса на "Труд", както и голямата награда на "Корпорация Развитие КДА" за романа "Смъртта е за предпочитане" (2003) и голямата награда за кратка проза на Erunsmagazine и LiterNet (2003); през 2004 г. "Аутопия: другият път към ада" е номиниран за роман на годината от Фондация "Вик". Автор е на 18 самостоятелни книги - белетристика, документалистика и публицистика, три романа, както и на тетрадка със стихове. Освен това е редактирал много книги, главно на млади автори и дебютанти. Две от тях ("Първа" на Елица Великова и "Кинематографът в Бургас" от Йорданка Ингилизова също са награждавани на "Южна пролет"). Понеже е бил драматург (и директор) на ямболския куклен театър - прописал е и пиеси. Негови работи за куклен театър са поставяни по сцените на Ямбол, Хасково, Русе... "Снесени от вихъра..." е първият му опит за "възрастна" драматургия.