В далечното минало е съществувало вярване, че в Тракия са живели титани,
които са се осмелили да се опълчат дори на боговете. Въпреки смелостта си,
титаните били победени - изгорили ги мълниите на Зевс. От пепелта на
непокорните бунтари се появил народ, успял да удиви мнозина други със своите
качества. Този особен народ са траките - хората, дали на света Орфей,
Залмоксис, Спартак и други важни личности като Темистокъл - спасителя на
Атина, както и създателя на басни Езоп. От средите на траките произлизат
най-способните римски императори: Констанций Хлор, Константин Велики, Юстин
I, Юстиниан Велики. Да не забравяме и това, че тракийска кръв е текла и във
вените на най-големите пълководци на късната Античност - Велизарий и родения
в Дуросторум(Силистра) Аеций.
Макар да са известни със своите певчески дарби, уникална мъдрост,
смайваща храброст и удивителна физическа сила, траките са притежавали още
един талант - способността да се надигат от пепелищата и да градят наново
обществото си. Този талант сме го наследили и ние, българите, защото сме
пълноправни наследници на народа, от чиито среди е произлязъл Орфей.
Неговият език е жив и днес - отеква навсякъде в България. Да, малко изменен,
но не и неузнаваемо променен. Съберем ли на едно място разпилените парченца
мозайка от тракийска ономастика, ще се убедим, че нашата реч не е започнала
да се оформя на юг от Дунава след 681 г., а около 6000 години по-рано. Тази
книга дава възможност да се убедите, че това на пръв поглед дръзко твърдение
е истина.