Ще си послужа с извадки от статия на Любомир Котев, публикувана в списание „Везни" бр.1 от 2021 г. Не бих могъл да го кажа по-добре, а го мисля и чувствам така.
„Една неочаквана книга на сливенски автор от последната година – „Градът на слънчевия небосклон", е събитие за съвременната ни литература, дори само заради факта, че е необичайно зрял дебют, но това далеч не е едничкото й достойнство. Стефан Чолаков респектира не само с пластичната си култура, а и с културата си изобщо, с умението да изобразява, но и със знанията си, които му помагат да реставрира древността колкото художествено, толкова релефно, да постигне една убедителна картина, да улови отминалото време. Древният Египет, съсредоточавал всякога погледа и на историците, и на философите, и на художниците, не всякога е отразен с цялата си пищност и великолепие, а още по-рядко някой съумява да вникне в диалектиката на времето. Впечатляващо е, че нашият автор не се задоволява с художническото пресъздаване на историческия момент, че търси и открива проблематиката на славното, но и противоречиво време на фараона Ехнатон.
Романът на Стефан Чолаков е твърде задълбочен, истински модерен роман както заради своеобразната интерпретация на историческата реалност, подчертано субективна и доста фриволна, някак метафорична, въпреки прецизната реконструкция, така и заради особения ракурс при осмислянето на действителността. Това е произведение, което ангажира емоционално.
На него (автора) не му стига да обозре, обеме, разтълкува фараона като прочутия религиозен реформатор, утвърдил монотеизма, заради което е „първата личност в световната история" според едни и немилостиво руган според други. Стефан Чолаков се домогва до по-мащабен и по-интересен прочит на историята, до своя, собствена интерпретация на грандиозните събития, той вижда фараона не само като религиозен, но и като социален реформатор.
Очевидно е, че за него монотеизмът на Ехнатон, прегръщането на новата вяра от фараона, не е предпоставена цел, а по-скоро неочакван резултат, предопределен не от развитието на религията, а провокиран от конфликтите в обществото и социума. Очевидно е, че това не е разказ за богове или биография на фараона Ехнатон, че не е илюстрация на историята, а роман, твърде фриволна понякога словесна игра, в която синът на боговете е представен като човек от плът и кръв, комуто нищо човешко не е чуждо. Нещо повече, това е роман за зараждането, развитието и пропадането на една велика идея, не само и не точно монотеизма, а и истината и справедливостта, да речем. Въобще мащабен е погледът към описваната действителност, задълбочено е тълкуването на историческите събития, впечатляваща е художествената интерпретация."


