Монографията разглежда растенията като алтернативни гостоприемници на кръстосаните патогени и предоставя информация относно предпоставките за възникване на нови биологични опасности в растителните храни. Фокусът е насочен към тази част от най-разпространените човешки и растителни патогени, които имат изключителен капацитет да се адаптират към различни биологични гостоприемници, което е от ключово значение за техния успех. Показано е, че кръстосаните патогени са в състояние не само активно да взаимодействат с растенията, но и да осъществят част от жизнения си цикъл извън естествените си екологични ниши. Темата е особено вълнуваща, защото разкрива нови аспекти от биологията на някои микроби, които вече се считат за много добре характеризирани.