Да започнеш да пишеш стихове, и то любовна лирика, когато семейството и кариерата на лекар са си поделили цялото ти време и внимание, а и първите трепети са вече зад гърба ти, е един истински триумф на женствеността над "делника и простите неща". Това е победа над досадното ежедневие, което често заплашва да те превземе и да те превърне в обикновена жена, майка и съпруга. Със своите стихове Джина Дундова отказва да се предаде на всекидневието. Вместо това тя пише, създава изящен апотеоз на любовта и на живота, такъв какъвто е, и какъвто всеки от нас трябва да приеме и обича. (Дора Велева)