ПАНКО АНЧЕВ е литературовед, историк, философ, публицист. Роден е през 1946 г. във Варна. Почетен доктор на Литературния институт „Максим Горки" в Москва. Автор на 30 книги, между които „Философия на литературната история", „Малкият народ", „Разумът в българската история", „Друг начин на мислене", „Българският ум. Непрочетеният Иван Хаджийски", „Българският ум. Непрочетеният Цветан Стоянов", „Българският свят", „Българският ум. Непрочетеният Тончо Жечев", „Българският ум. Непрочетеният Г. С. Раковски", „В зоната на разпада. Романите на Ф. М. Достоевски", „Българският ум. Теория и история", „Българският ум. Непрочетеният Димитър Талев", „Идеите в литературния процес" и други.

Безпределен е светът на Иван Вазов и изобщо не е възможно той да бъде обходен, обгледан и изучен. Кой би могъл да се нарече „познавач иа Вазов", анализирал, изтълкувал и разбрал неговото огромно по обем творчество? Да изучаваш Вазов е работа за цял живот. Иван Вазов е писател на българската вечност, но той произлиза от едно определено време и изразява неговите идеи. Ако не свържем Вазов с времето, което изобразява, пресътворява и изразява, но и с механизма и логиката, по който времето участва във формирането на неговото творчество, за да бъде той адекватен изразител на обществото, труди ще разберем защо Вазов е такъв, а не някакъв друг тип творец. И защо е истински „народен поет" и с такова влияние сред народа. Личният талант е придобил огромно обществено значение и се е изпълнил със съзнанието да служи изцяло на нацията и обществото. От тук идва и мащабът на Вазовото творчество, което включва всички литературни жанрове.