Роман за неморалността на диктатурите и диктаторите, за човешката слабохарактерност и дребнавост, за склонността към оскотяване и ожесточаване срещу ближния – и всичко това на фона на една абсурдна действителност, в която няма и не би могъл да се намери смисъл, в която никой не е герой.

На 16 октомври 1978 г. албанският народ празнува рождения ден на комунистическия диктатор Енвер Ходжа, чиято личност е издигната в култ. Но празникът е помрачен от неочаквана беда – проливния дъжд, който измива червената боя, символа на пролятата партизанска кръв, от лозунгите, плакатите и портретите, окачени из цяла Тирана в чест на ръководителя на страната. Органите на властта виждат в това целенасочен саботаж, организиран от вражеска група сред художниците. Някой трябва да бъде наказан за поруганата чест на великия вожд! На прицел се озовава Сюлейман, чийто род е бил богат, преди да им бъде иззето имуществото, и който е имал нещастието да се забърка с дъщерята на виден комунист, с която впоследствие се е разделил заради нейната изневяра. Въпреки че той е просто помощник в предприятието, което изработва лозунгите и портретите, клетникът усеща, че в очите на вездесъщата партия той винаги ще бъде враг по рождение, независимо дали наистина се е провинил в нещо, или е невинен. Защото по време на диктатура истинската човечност не може да вирее – тя е обуздана с намордник, окована е с вериги в някаква дълбока пропаст, от която само от време на време успява да издаде сърцераздирателен вик.