"Лириката на Любомир Терзиев прокарва нова посока в българската поезия - едновременно страстна и скептична, зашифровано ерудитска и оживена от безцеремонните набези на жаргона. Счуват ми се в нея акцентите на английската метафизическа школа и нейното елиътовско прераждане от ранния двайсети век, но те са претопени в тукашна, наша чувствителност с категорично днешна дата. Една душевна и умствена нагласа, която вече нито тематично, нито естетически не е затворена в местни граници."
Александър Шурбанов

Обяснение в любов
На Ирина

Не време ми трябва, любима, не време.
Н?глед ми трябва за времето.
Дали ще са прашинки, неразкрити от слънцето,
дали ще са тичинки, неоплодени от вятъра,
дали ще са ресничести, неизплували от изначалния бульон,
секундите трябва да видя.
Не да прозра, настоявам, да видя.
Тогава през образа някак,
току-виж спра да се рея
и току-виж се влея
в твоето време.
Любомир Терзиев