Безмилостна антиутопия, колкото брутална и алегорична, толкова фина и реалистична, една визия за бъдеще, в което човекът е бил поставен на изпитание и не е успял да съхрани ценностите си.
Смъртоносен вирус атакува животните, изкуствените протеини не задоволяват нуждите и правителствата прибягват до немислим дотогава "изход". Немислим не защото не се е случвал, а защото никога преди това не е бил легализиран и насърчаван. Процъфтява индустрия за отглеждане и размножаване на хора. Индивидът и обществото вече са освободени от вина, отговорност и съвест. Оневинени от закони, правила и разпоредби, хората са прекрачили границите на цивилизованото и допустимото. Няма изкупление или спасение, защото няма осъзнаване на греха и вината. Консуматорството властва. Няма надежда за възкресение. Духът, добродетелта, човещината са изчезнали.
Романът е сигнал за тревога срещу манипулацията и заплахата от тотално и необратимо израждане на човечеството.
Творбата е получила аржентинската награда "Кларин" за роман за 2017 година.
Ключови думи: Истории с изненадващи обрати
Страшното в тази книга е стряскащата реалистичност и плашещата откровеност, с които Агустина Бастерика описва постапокалиптичния начин на живот на най-опасния хищник на планетата – човекът.
След като непознат вирус покосява животните, на пазара за храна зейва дупка, която трябва някак да бъде запълнена и така се появява „специалното месо“, отглеждано в специални ферми, разфасовано в специални кланици. И живота се връща в нормалното си русло. Доколкото е възможно.
Тук ще вмъкна няколко думи на Томас Хобс: че човек за човека понякога е Бог, а друг път същински вълк*, както в латинската поговорка “Homo homini lupus est”. В „Деликатесен труп“, издигайки първичните нужди в култ, някои се превръщат в богове, а други биват изядени от вълците.
Агустина Бастерика е цинична и директна в „Деликатесен труп“ – еманация на съвременното консуматорско общество. Издадена в оригинал през 2017 година, тя е прекалено актуална към днешна дата, а бъдещето, което описва е по-близо отколкото можем да си представим...
Мариета Иванова, Хеликон Русе