Монографията на Антоанета Алипиева обзира цялостното творчество на Богомил Райнов. Същевременно се проследява и социалния път на писателя, в който той   е един от основните герои на българския социализъм. Младият Райнов е и ангажираната от властта фигура, и колекционер, и самотен високообразован ценител на световните шедьоври. В широк контекст се възстановява  последната половина от 20 век. Изследователският ракурс е лишен от конюнктурни оценки, защото произведенията на Богомил Райнов са важни постижения в българската литература. Преобладава психографският прочит, тъй като автобиографизмът е съществена черта в поезията и прозата на писателя. Книгата намира добрия баланс между агресивната социална биография и безспорните естетически образци, създадени от Райнов.