"Тези страници са за теб. За теб, който непримиримо търсиш и не спираш да копнееш. За теб, който очакваш и грижливо къташ надеждите си. За теб, който вечер притваряш очи, докато тихо шепнеш. За теб, който скромно пазиш смелостта си и не се отказваш от нея. За теб, който се нуждаеш от любовта, която търсиш.

Израснах, гледайки моята майка как пише. Пишеше стихове, проза. Пишеше послания - до скъпи хора или ученици. Гледах я как стои приведена над белите листове, притихнала в тишината на вечерта след дългия учителски ден. Чрез нея писането стана вкоренена част от мен. Превърна се в мечтателен копнеж, вдъхнат свише. Благословение, което изявява съкровените мисли. Блян, който кара умът да докосва душата."
Анна Величкова