Характерно за белетристичните произведения на Христо Славов е умението му да балансира между утвърждаването на нравствената същност на героите си и незлобливото иронизиране на някои техни действия, мислене и световъзприемане. С перото си на самобитен слоlесен живописец той успява да вникне пространно в народопсхилогията на човека от втората половина на ХХ век и в отличителните знаци на времето, в което му е съдено да живее. (Благовеста Касабова)