“Спомен за гората” е честна и смела книга, в която хърватският писател Дамир Каракаш ни подава ръка, за да извървим заедно една история за детството и порастването, за надеждите и разочарованията, за копнежите и горчивините в живота на едно момче. С тази малка книжка Дамир Каракаш се превърна в голям писател…, пише за “Спомен за гората” Миленко Йергович за Ютарни лист (Jutarnji list).

Романът е носител на наградите „Фриц“ за най-добра прозаична творба на годината (2017), „Петар Кочич“ за високи постижения в съвременната литература и италианската Premio ITAS (2021). Две години след нейното публикуване, книгата е поставена на сцена в загребския театър Гавела (2018) с режисьор Тамара Дамянович. “Спомен за гората” четем на български в превод на Русанка Ляпова.

Това е и книга за отношенията в семейството и особено за наранената връзка между един властен, патриархален баща и неговия чувствителен, невписващ се в канона от обществени условности син.

Поетичният език се усеща не в предозирането с красиви фрази и витиеватостта на стила, а в спокойното и ненатрапчиво вглеждане в ежедневните тайни на битието. Плахото отброяване на ударите на сърцето, промените в порастващото тяло, преглъщането на несправедливостите и тежестта на очакванията, изправянето лице в лице със смъртта – не една книга за порастването гравитира около тези теми. И въпреки това крехката дързост на главния герой с неговата фина чувствителност, която го отличава от средата и най-вече от връстниците му, ни прави съпричастни към историята по нов начин. Постепенно пред нас се разкрива тайнствената прелест и спотаената мощ на гората, криеща заплаха и обещание.

Създадена на границата на гората, каракашевска по дух, със своя собствена логика, с прецизен и естествен език, странна и все пак понятна, достойна да ни представи пред света. Малка голяма книга, пише хърватският писател Роберт Перишич за “Спомен за гората”.