Тази книга е най-близка до фрагментирана автобиография, непълна и донякъде криптирана. Все пак вярвам, че читателят ще добие максимална представа за мен като филмов режисьор и като разказвач (като писател) и за това как в живота ми тези две неща се преплитат.

Така Педро Алмодовар определя „Последният сън“ (2023), сборник с 12 разказа, обхващащи богато разнообразие от теми, в пленително съжителство на фикция и реалност, и от епохи – от края на 60-те години на миналия век до днес. С увличаща непринуденост авторът позволява на читателя да надникне в ума и в сърцето му. Споделя свои размисли, преживявания, настроения, радости, разочарования, фобии, експериментаторски търсения. Повече от фрагментирана автобиография, тази многолика и многопластова кратка проза, написана с кинематографична стегнатост, експресивност и тънък хумор, е автопортрет на един оригинален творец, страстно отдаден не само на киното, но и на писането. Верен на себе си, също както и в киното, писателят Алмодовар вълнува и провокира с необикновени хрумвания, неочаквани обрати и силни внушения.

Прозата на Алмодовар е също толкова изкусна и гениална, колкото и филмите му.
В. „Таймс“

Ключови думи: Книгите под елхата на книжарите от Хеликон