“Смъртта, разбирана като:
- аналогия на съня, или по-дълга пауза в дейността на физически план; човекът просто е “излязъл” за по-продължителен срок;
- промеждутък в живота на непрекъснатото натрупване на опит; преход от едно състояние на съзнанието в друго;
- процес, който ни освобождава от илюзията на формата;
- акт на интуицията, предадена от душата на личността и след това изпълнена от индивидуалната воля в съгласие с божествената воля;
- велико спасение, което води към по-голяма активност и ни освобождава от кристализиралия проводник и неподходящата форма;
- предверие към възкресението. То, а не смъртта, е основният принцип на живота;
- процес, при който спусналата се сияеща точка се издига обратно, откликвайки на смутно доловения призивен звук на своя изначален източник. Това човекът нарича смърт, а душата – живот.”
Алис А. Бейли