Монографията "Вярващ, но не религиозен. Български контексти на холистичната спиритуалност" е изследване върху проблематика, пронизваща различни аспекти на съвременната социалност, които Теодора Карамелска подвежда под рубриката "ново омагьосване на света в късната модерност", с алюзия за един процес в ранномодерната епоха, който Макс Вебер обозначава като "религиозно разомагьосване".

И ако при Вебер религиозното разомагьосване е решаваща стъпка в рационализирането на света, поета по-късно от интелектуализирането чрез науката, то "новото омагьосване" набелязва метаморфози на религиозното поле, оставали дълго време невидими под повърхността на сякаш безпрекословното модернизиране на европейските общества, схващано същевременно като маргинализиране на религията в традиционния ? образ.

Кольо Коев