Само преди година – през 2022 – Хабермас, големият съвременен мисли­тел на социалното, 60 години след публикуването на своя легендарен опус Структурни изменения на публичността (1962), ни предложи своеобразна втора част на тази брилянтна класика. Нея държите в ръце.

Тя е преосмисляне в духа на днeшния ден на Хабермасо­вото понятие, което днес приемаме за саморазбиращо се, но навремето отключи истинска революция в мисленето: „публичност“. Преосмисляне, свързано с дигиталната епоха и дигиталните медии, социалните мрежи и техните пре­тенции да бъдат „ултрадемократични“, докато всъщност пренебрегват фундаментални ориентири като самата ис­тина, като интелектуалната йерархия на знаещи и неве­жи. Претенции, заплашващи нашите демокрации. Което ще рече – живота ни.

Какъв е резултатът засега, пита Хабермас?

Не виждаме да стават реалност неотдавнашните ни мечти – и най-ве­че мечтата за „пряка делиберативна демокрация“ чрез интернет като неин инструмент. Вместо това сме свиде­тели на общество, все по-разпарчетосвано на множество „публики“, които губят обединяващите ги общи ориентири и самата истина като ориентир.

Какво да правим в тази ситуация?

Ето това е основният въпрос, на който тази книга предлага отговор включително чрез понятието „делиберативна политика“. С нея големият философ се обръща към парещо ядро от проблеми, кое­то сплавя „публичност“/„медийна структура“/„гражданско общество“/„политическа система“.