Сто и тридесет години от историята на висшето юридическо образование в България са повод да бъде направена равносметка на изминатия път. И ако трябва да се върнем назад, към онзи далечен 2 ноември 1892 година, когато са проведени първите лекции по право пред двадесет и двама студенти, чийто брой само в рамките на същата академична година нараства до деветдесет и четири, или приблизително половината от студентите, обучаващи се в Софийския университет, то трябва да бъде отбелязано, че юридическото образование и днес продължава да привлича вниманието на младите хора, да бъде предпочитана специалност при подреждането на техните желания при кандидатстване във висшите училища.

И ако в първите години след Освобождението това е било продиктувано от съществуващата обективна необходимост от съдии и юристи в Княжество България, а впоследствие и в присъединената Източна Румелия, то сега в условията на висше образование, осъществяващо се в съответствие с общочовешките ценности и националните традиции, при спазване на принципа на академична автономия, предпочитанията на младите хора да придобиват юридически знания, умения и компетентности са резултат от техния свободен избор.