Интересна книга, макар и да отстъпва като въздействие на другата книга на автора - "Малинверно". Историята на пощальона, който отваря чужди писма и ги преписва, е очарователна - той може едновременно да наднича в съдбите на хората, но същевременно би могъл и да се намесва в тези съдби, като просто подменя писмата. Развръзката е интересна, финалът - отворен. Авторът отново предлага темата за неосъществената любов - заради обстоятелствата, но най-вече заради човешкото кол***ние и нерешителност, водещи до пропуснати моменти и промяна на хода на съдбата. И тези пропуснати моменти предизвикват въпроса: Съдбата ли ни лишава от преживяването на истинската ни любов, или ние самите, с нашата колебливост и нерешителност?... Мен малко ме уморяват така измислените имена на персонажите - твърде сложни и за прочитане, и за запомняне (понякога тези изкривени имена правят така, че да не може да се проследи разказът...)
Кратък дневник на съвпаденията
Автор: Доменико Дара
| Издател | Lemur |
| Преводач | Ваня Георгиева |
| Брой страници | 384 |
| Година на издаване | 2024 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 455 грама |
| Размери | 14x20 |
| ISBN | 9786197581638 |
| Баркод | 9786197581638 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Дебютният роман на Доменико Дара, автор на литературния диамант „Малинверно“, ни среща с неговия неповторим език, обагрен от вдъхновяващ сюжет и въртележка от герои.
Обикновените хора, уединени в дебрите на историята, понякога са най-внимателните търсачи и усърдни наблюдатели на законите, които управляват света. Към тази потомствена линия принадлежи пощальонът на Джирифалко, срамежлив и самотен човек, посветил живота си да описва, под формата на съвпадения, прозренията на Съдбата, която го е лишила от любов, предлагайки му в замяна дарбата да имитира почерка на другите. Пощальонът на Джирифалко развива един особен порок: отваря, чете, преписва и каталогизира писмата, преди да ги достави, и така рисува своеобразна хронология на събитията в малкото италианско градче.
Един ден в пощальонската му чанта се появява необичайно любовно писмо, запечатано с восък, без подател, забулено в мистерия. Годината е 1969, американците са на път да направят първата си стъпка на Луната, а пощальонът, съвременен пратеник на боговете на Меркурий, се подготвя за мисията си: да разкрие една злощастна страст и да спаси Джирифалко от сенчестите сделки на кмета, който иска да продаде живописния хълм Ковело, за да го превърне в сметище.
„Отваряйки писмата и промъквайки се в историите на съгражданите си, пощальонът намери практичен и полезен отдушник на собственото си изкуство, защото, ако имаш дарба и не я използваш, е все едно, че я нямаш.“
„Нищо не се създава и нищо не се разрушава – но това отнасяше ли се също и за човешките чувства? Любовта е може би като водата – не изчезва, а остава да се движи в кръг под различни форми?“
„Щом видеше разпорен чорап, бързаше да го закърпи и чувстваше задоволство и лекота, че е запълнил една дупка в света, също както, намесвайки се в работите на града чрез писмата, му се струваше, че запълва дупките в съдбите на хората.“
Ключови думи: Истории с писма
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
