Емили Сейнт Джон Мандел е канадска писателка, известна със своите романи в жанровете постапокалиптична фантастика и криминални драми. Тя е родена и израснала на западното крайбрежие на Британска Колумбия, Канада. Мандел започва своята кариера като танцьорка, след като изучава съвременен танц в Торонто, преди да се насочи към писането.

Най-известното ? произведение е Station Eleven (2014), роман за света след глобална пандемия, който е финалист за Националната литературна награда на САЩ и спечели наградата Arthur C. Clarke. Романът беше адаптиран в успешен минисериал на HBO. Други нейни известни романи включват The Glass Hotel (2020), свързан с теми за измами и идентичност, и Sea of Tranquility (2022), който разглежда теми като пътуване във времето и симулацията на реалността. И двете книги попаднаха сред любимите на бившия президент Барак Обама
WIKIPEDIA

Мандел е известна със своята богата проза, която смесва лични истории с мащабни, философски въпроси за човечеството, съчетани с напрегнат и драматичен сюжет. Тя живее между Ню Йорк и Лос Анджелис.
Нито една звезда не гори вечно.

През 1912 г. Едуин Сейнт Андрю започва нов живот в Британска Колумбия, след като е изпратен в изгнание заради политическите си идеи.
През 2020 г. Мирела търси виновника за смъртта на съпруга си.
През 2203 г. многообещаващата авторка Олив Луелин странства на Земята, за да презентира новия си роман, който – макар тя да не подозира – ще се окаже пророчески.
През 2401 г. детективът Гаспъри-Жак Робъртс е натоварен със задачата да проучи аномалия във времето. Скоро той ще разбере, че действията му могат да променят линията на времето.
Всички те са свързвани от мелодията на цигулка, която звучи в терминал за въздушни кораби, и от древно кленово дърво, преодоляло времето и пространството…

„Един от най-добрите романи на Мандел, както и едно от най-удовлетворяващите изследвания в сферата на спекулативната литература.“ „Ню Йорк Таймс“