Доброключенията и разсъжденията на Луций Катин
Автор: Борис Акунин
| Издател | Еднорог |
| Брой страници | 336 |
| Година на издаване | 2024 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 337 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9789543653010 |
| Баркод | 9789543653010 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Изключително популярната поредица на Борис Акунин за историята на руската държава се сдобива с поредната впечатляваща глава. В „Доброключенията и разсъжденията на Луций Катин“ се запознаваме със следващото поколение от рода на белязаните с петънце на челото.
Това е младият идеалист Луций Катин, който иска да промени света към по-добро. Изцяло отдаден на тази идея той се изправя пред всевъзможни изпитания и изненади, далеч не винаги приятни, но успява да намери изход и от най-заплетената ситуация.
Животът на Луций е пример за това как просветителските идеи на Волтер, Дидро и Русо се припокриват с будистките принципи за ненасилие, усвоени от младия герой от неговите родители. Той иска да учи в университет в Германия и започва работа като учител в семейство, в което е съблазнен от майката и дъщерята. Принуден да бяга, Луций по неволя става част от
пруската армия. За убеден пацифист като него това е края на света, но среща друг подобен на него идеалист. Това е принц Ханзел, с когото насред Германия ще изградят заедно независимо княжество, изцяло осланяйки се на принципите на доброто и социалната справедливост. Княжеството постига икономически разцвет и се превръща в истински рай.
Колкото и да се чувства добре тук, Луций обаче няма как да стои далеч от родината. Той се завръща в Русия, управлявана от Екатерина Велика, заела се да реформира държавата. Тук все по-уверения в силите си младеж ще се опитва да сътвори създаденото в Германия, но ще се сблъсква с всевъзможни препятствия и хора, които не вярват в свободата и доброто. А в страната назрява бунтът на Пугачов. И дори пред задаващата се смъртна заплаха Луций
няма да изневери на принципите си: не убивай, не отвръщай на злото със зло.
Борис Акунин за пореден път пресъздава автентичните отношения в едни отминали времена, при това не само в Русия. Луций Катин се замесва в невероятни приключения и ще се сблъска с поддали се на чара му дами и опасни пирати, ще стане жертва на дворцови интриги, но никога не пада духом. Той приема и най-големите изпитания с философско спокойствие и
не се отказва да постигне своето, каквото и да му коства това.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Запазила почти непокътнати ресурсите си от перестроечно време, руската книжна индустрия няма проблеми с произвеждането на събития. И като тираж, и като критическо внимание Акунин се вмества в категорията \"интелектуален бестселър\", там, където обикновено слагаме Еко и Патрик Зюскинд. \"Азазел\", първият роман, подписан с името \"Борис Акунин\", се появява през 1999 г. и критиката веднага обръща внимание върху странната кримка, ситуирана в 1876 и издържана като език и типажи в духа на леките, \"водевилни\" места у Достоевски. Появяват се и първите съмнения, че това е псевдоним на известен, \"сериозен\" автор, решил да припечели някоя рубла. Много бързо обаче се появяват цели 8 романа с общ герой Ераст Петрович Фандорин - героят-детектив, който в първия роман е скромен помощник-полицейски, за да се превърне след това в \"чиновник за специални поръчения\", имащ достъп до тайните на руския светски живот и имперската дипломация. Отделните книги са издържани в различни поджанрове на детективското четиво - полицейски роман, шпионски роман, \"херметичен\" роман-разследване, политически трилър... Междувременно бързо-бързо пада и тайната на псевдонима - оказва се, че Борис Акунин всъщност е Григорий Чхартишвили - известен японист, преводач на Мишима Юкио и зам.-гл. редактор на \"Иностранная литература\". \"Акунин\" всъщност на японски значело \"злодей\".
През 2000 г. Борис Акунин подхваща нова поредица - този път действието се развива в средата на ХIХ век в провинциална Русия, а детективската роля е поета от младата монахиня Пелагия. Това са романите \"Пелагия и Белия булдог\" и \"Пелагия и Черния Монах\" - последната, току-що отпечатана книга на Акунин.
Междувременно критиката се разделя на две. Едните не могат да понесят популярността и свръх-продуктивността на Акунин/Чхартишвили и го заклеймяват като чисто комерсиален автор. \"Akunin - това вече е един своеобразен \"Газпром\", промишлен гигант с филиали в провинцията и представителства във всички епохи; литературен олигарх, присвоил си най-богатия природен монопол - монополът върху руската класическа литература\" (Лев Данилкин). Други обаче виждат именно в него така дълго чакания синтез между качествено и в същото време силно четивно писане. По повод на последния му роман Вячеслав Курицин, стопанин на най-богатия и най-редовно обновяван сайт за съвременна руска литература в Мрежата, обяви, че това всъщност е първият руски постмодернистки роман - макар самият Курицин вече да е написал цяла книга за руския постмодернизъм.
В едно критиката е, общо взето, единодушна - романите за Пелагия са много \"по-постмодерни\" в сравнение с Фандоринския цикъл, т.е. по-плътни като стил, с много повече равнища на алюзии, игри и стилизации, с една дума - по-литературни, макар и да спазват законите на детективската фабула. Всъщност онова, за което Акунин се грижи най-много, са интригата, от една страна, и плътността на фактурата, достоверността на детайла, \"вживяването\" в духа на епохата със скандалните хроники, изобретенията, клюките и т.н., от друга.
Боян Станчев, \"За явлението Борис Акунин\"
