История на сексуалността Т.3: Грижата за себе си
Автор: Мишел Фуко
| Издател | Критика и хуманизъм |
| Преводач | Антоанета Колева |
| Брой страници | 328 |
| Година на издаване | 2024 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 384 грама |
| Размери | 14x20 |
| ISBN | 9789545872334 |
| Баркод | 9789545872334 |
| Категории | Философска проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
С публикуването на „Волята за знание“, а по-късно и на „Употребата на удоволствията“ през последните години започна новият живот на български език на легендарната поредица на Фуко „История на сексуалността“, в ревизирана версия. С появата на тома „Признанията на плътта“ преди една година известната по-рано като 3-томна поредица бе допълнена с извадения от архива на Фуко след смъртта му дългоочакван 4 том .
Противно на подредбата на цифрите – но напълно в съответствие с хронологията на писането на томовете от поредицата – сега се появява и том 3: „Грижата за себе си“. Ето какво пише самият Фуко:
„Първоначалният проект на тази поредица от изследвания… беше да се разбере как в модерните западни общества се е конституирало нещо като „опит“ за „сексуалността“ – познато понятие, което обаче всъщност не се появява преди началото на XIX в. Да се говори за сексуалността като за исторически конституиран опит предполагаше предприемане на генеалогия на желаещия субект и връщане не само към началата на християнската традиция, но и към древната философия. Връщайки се по този начин… се натъква[ме] на един доста прост и същевременно доста общ въпрос: защо сексуалното поведение, защо свързаните с него дейности и удоволствия са обект на морална загриженост?… Това проблематизиране на съществуването, приложено към гръко-латинската култура, се оказва свързано с една съвкупност от практики, които бихме могли да наречем „изкуства на съществуването“ или „техники на себе си“… „Грижата за себе си“ анализира тази проблематизация в гръцките и латинските текстове от двата първи века на нашата ера и изменението, което тя претърпява, в едно изкуство да се живее, доминирано от загрижеността за себе си“.
Грижата за себе си е чудесно четиво не просто за всеки философ, теоретик и историк на културата, социолог и психолог, но и за всеки любознателен читател, интересуващ се от историческите перипетии на изграждането на субекта през/чрез грижа за себе си.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Пол-Мишел Фуко е роден на 15 октомври 1926 г. в гр. Поатие, умира през 1984 г. Завършва висшата нормална школа в Париж (1946-1951). Още през 1951 г. взема диплома по психология от Института по психология и започва своята преподавателска дейност като психолог. През 1952 г., след като продължава да специализира в същия институт, получава и диплома по психопатология.
Фуко е преподавал в редица университети както във Франция и Европа (Варшава, Упсала, Хамбург), така и в САЩ. От 1970 г. е редовен преподавател в Колеж дьо Франс.
На български език са преведени следните книги на Фуко: Думите и нещата (прев. Веселин Цветков, Наука и изкуство, С., 1992); Генеалогия на модерността, 1992 (антология); История на сексуалността, т.1-3, 1993-1994; История на лудостта в класическата епоха, 1996; Археология на знанието, 1996; Власт, 1997 (антология); Надзор и наказание, 1998; Анормалните, 2000.
Във времето творчеството на Фуко може да бъде представено в последователността на разработваните от него три основни теоретични „полета\" - „археологията на знанието\" през 60-те години, „генеалогията на властта\" през 70-те години и „естетиката на съществуването\" през 80-те.
Генеративната идея от първия период е, че историята на културата се формира от епистемични структури, епистеми, действащи на нивото на несъзнаваното и същевременно качествено определящи различните области на знанието. Културите се типологизират именно на основата на епистемите, които историкът извежда въз основата на определени дискурсивни практики. Когато говори за епистеми, Фуко има предвид системата на всички отношения, съществуващи в дадена епоха между различни области на знанието. Имат се предвид факти като например, че математиката на определен етап е започнала да се използва за физически изследвания, че лингвистиката или семиологията е използвана от биологията за генетичната формула, че еволюционната теория става модел за историци, психолози и социолози през XIX век. Теорията, изучаваща тези дискурси и епистеми, Фуко нарича археология на знанието. Използването на самия термин археология подсказва, че не става въпрос за прогреса или непрекъснатостта на историята, а за съществуването на дискретно утвърждаващи се и преминаващи епистеми.
