Сергей Герджиков е професор по философия на науката във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на 17 философски монографии, на стотици статии, студии и доклади. Публикувал е книги и антологии по философия на науката, източна философия и дзен като съставител, преводач и редактор.

Тази книга е изследване на естествения и изкуствения интелект (AI). Какво е естествен интелект, какви са изчислителните теории за интелекта, какви са ограниченията на изкуствения интелект и опасностите от смесване на виртуални фикции и реалност? Естествената интелигентност се корени в самата същност на живота с менталните му форми и затова тя не може да се симулира вън от него. Границите на AI са граници на изчислението. Всяка жива форма е специфично интелигентна в структури, функции, ментални форми и поведения. Жизненият процес е самоцелен: той е насочен към запазването си чрез работа срещу ентропията. Формите на AI са артефакти: неживи изчислителни алгоритми. Те са виртуални, нямат менталност и излаз към реалния свят, затова грешат, не разбират и не различават истина от лъжа, като създават фикции и халюцинации. Не можем да се слеем с изкуствения интелект: той е нежив и виртуален. Реален е светът, в който се раждаме, живеем и умираме. Не можем да се родим, да живеем и да умрем във виртуален свят.