Дъщеря на американска легенда, израснала сред природата на „Грейсленд”, Лиса Мари Пресли за пръв път разказва цялата си история в тези сурови, увлекателни мемоари, завършени от нейната дъщеря Райли Киоу.

През 2022 г. Лиса Мари Пресли помолила дъщеря си да й помогне най-накрая да завърши нейните отдавна започнати мемоари. Месец по-късно Лиса Мари починала и светът никога нямало да узнае историята й, описана със собствените й думи, никога нямало да разбере колко пламенна, жизнерадостна, грижовна и сложна е била жената, която Райли обичала и за която сега скърбяла.
Райли взела касетите, които майка й била записала за книгата, легнала в леглото си и започнала да слуша многобройните истории на Лиса Мари как разбивали колички за голф с приятелите си в имението „Грейсленд”, за безусловната любов, която баща й изпитвал към нея, за времето, което прекарвали на горния етаж само двамата. Как я измъкнали пищяща от банята, когато се втурнала към тялото му на пода. Как живяла в Лос Анджелис с майка си, как я изпращали в училище след училище, винаги изключвана, винаги създаваща проблеми. За продължилата през целия й живот връзка с Дани Киоу, за брака й с Майкъл Джексън, за общото между тях. За майчинството. За силната й пристрастеност към наркотични вещества. За вечната скръб. Райли разбрала, че трябва да изпълни желанието на майка си да разкрие на света тези ярки и болезнени спомени.
За да опознаят майка й.
Тази необикновена книга е написана с гласовете на Лиса Мари и Райли, майка и дъщеря, които общуват – от този свят с отвъдния, – опитвайки се да се излекуват взаимно. Силно въздействаща и дълбоко откровена, От тук до великата неизвестност не прилича на никоя друга книга – последните думи на единственото дете на една американска икона.

„Вчера видях моя снимка с родителите ми. На нея съм пет- или шестгодишна. Застанала съм в средата, а те ме държат за ръцете. Вгледах се в детското си лице и си помислих: „Божичко, само ако някой можеше да ти каже през какво ще преминеш в този живот, срещу какво ще се изправиш”. Това сладко русокосо дете, облечено в същата рокля като майка си.”
ЛИСА МАРИ ПРЕСЛИ


Вместо да заобикаляме трудните участъци, се опитваме да пробием скалата. По-малко чуваме Пресли и повече Киоу, която се проявява като балансирана, борбена и сърдечна... Киоу подхожда с уважение и лекота – най-доброто средство, с което разполагат членовете на едно дисфункционално семейство... Пресли все пак успява да каже достатъчно и тези пасажи показват колко твърдо е била решена да се изправи срещу демоните си. – New York Times

Когато актрисата Райли Киоу, дъщеря на Лиса Мари, пише, че би искала майка й да се появи от страниците на мемоарите като "триизмерен персонаж", тя не се шегува... очевидно е, че Пресли е била преди всичко радикално честна. Впечатляващо е и как Киоу сякаш почти умолява читателя да разбере и обикне майка й толкова, колкото самата тя я обича. В крайна сметка това е книга, изградена върху скръбта: тази на Лиса Мари Пресли за баща й и сина й, но също така и на една дъщеря за майка й. – Guardian

Книгата се разказва от две гледни точки: от една страна, това е непринуден, диалогичен мемоар, по-скоро фактологичен, отколкото злободневен, без да се придържа към онова, което биографът на баща ? Питър Гуралник някога нарече "мрачното робство на мита". От друга – откровено, почти непоносимо тежко размишление върху скръбта... Поразително искрена... Двете жени пишат изящно за непоносимата, непреодолима тежест на мъката. Портретът, който Киоу рисува на майка си в последните ? месеци, е особено въздействащ. "Погрешно вярвах, че тя е толкова силна духом, че нищо не може да я сломи истински – пише тя. – Но разбира се, че можеше. Достатъчно болка може да сломи всекиго.” – Washington Post