„Акустиката на сърцето“ е стихосбирка, която се преживява като вътрешен звук – пулс, който преминава през любовта, загубата, тялото, паметта и онова дълбоко усещане за себе си, до което човек стига бавно и трудно.

Стиховете на Сияна Янева са кратки, наситени и прецизни. В тях всяка дума носи тежест, всяко мълчание има значение. Поезията ѝ съчетава емоция, психологическа дълбочина и философска чувствителност, като създава усещане за едновременно близост и оголване.

Любовта тук присъства в различни състояния – страстна, разпадаща се, търсеща, осъзната. Тя преминава през тялото и мисълта, през греха и прошката, през желанието и свободата. Образите са силни, често телесни, понякога сурови, но винаги искрени.

В много от стиховете се усеща движение – към себе си, към другия, към истината. Героинята се разпада и събира, губи и намира, изгаря и възкръсва в нова форма. Поезията тук е процес, а не поза. Живеене, а не описание.

Сборникът носи ясно изразен женски глас – уверен, сетивен и дълбоко осъзнат. Глас, който познава слабостта, но избира силата. Който преминава през зависимостта и стига до свобода. Който търси любовта, без да губи себе си.

Сияна Янева е родена в гр. Провадия и работи като икономист, но определя себе си чрез писането – като начин на съществуване. След стихосбирките „Сезони за обичане“ (2021) и „Автопортрет с въглен“ (2024), както и участията ѝ в съвременни сборници, „Акустиката на сърцето“ идва като естествено продължение и задълбочаване на нейния поетичен свят.