В тази Първа Книга на Институтите Калвин разглежда първостепенния въпрос на християнската религия - познанието за Бога Създател. Без познание за Бога не можем да имаме познание за себе си, защото човекът не е автономен и възникнал от само себе си, а е създаден по Божия образ. Бог е необхватен за човешкия ум, защото има радикално разделение между Създателя и Неговото създание; хората винаги остават ограничени, докато Бог винаги е неограничен. Но в Своето Слово Той е дал достатъчно откровение за Себе Си, което да даде на човека спасително познание, както и да му даде надеждно, макар и не изчерпателно, познание за него самия него и за света около него.
Богът на Библията не е безличният монистичен бог на Исляма, нито е диалектичната борба на източните и манихейските учения. Той е едновременно Един и Много - онтологично Триединство - едновременно трансцендентен, издигнат над създанието и напълно абсолютен, и иманентен, присъствуващ във всяка част от създанието и управляващ всеки един атом от Своето създание в съответствие със Своя върховен план. В Него няма противоречие или промяна, нито има скрити възможности, които Той още не е изследвал. Нито пък Бог има някаква нужда от Своето създание, а е самодостатьчен и напълно независим и свободен от външно влияние.
Следователно, опасението е изцяло Божие действие. Хората не могат да манипулират Бога за спасение; Бог определя спасените чрез Своята благодат, и причината за тази благодат е скрита от човешкия ум. Животът на християнина трябва да бъде не изследване на Божия ум и Божията скрита наредба за света, а постоянно поклонение и благодарност пред Бога за Неговото Провидение.
С това учение Калвин унищожава претенциите на падналия човек за божественост и оставя всяка слава и заслуги на Бога и Неговия Син, Исус Христос. Това е истинското библейско учение, наследено от апостолите и от бащите на Църквата. Реформаторите не измислят нова религия; те само вярно следват наследството на Августин и на вселенските събори. Истинското наследство на Ранната Църква не е религиозната папска бюрокрация в Рим, нито ритуализираният мистицизъм на източните църкви. Истинското наследство на Ранната Църква е възстановеното учение за абсолютното върховенство на Бога Създател и Неговото спасение в Исус Христос по благодат чрез вяра. Време е това учение да бъде възстановено като господствуваща религия по целия свят.
Божидар Маринов