“Настоящата книга на псалмите, най-общо казано е написал пророк Давид, отрокът Божий, както го нарича Сам Бог: и ще защитя тоя град зарад Себе Си и зарад Моя отрок Давида (4 Цар. 20:6 - слав.), баща на Сина Божий по плът, както е казано в Книга за рождеството на Иисуса Христа, Син Давидов (Мат. 1:1). А за да опишем с малко думи други негови частни названия, ще кажем така: бащата на тази книга е Давид, който единствен след Авраам бил баща на народите, нашият духовен Орфей, първият художник на добродетелите;
- Давид, първият предизвестител на трите лица в едното Божество; пастир и отличен воин, пророк и същевременно цар
- Давид, станал сърце, език и перо на първия Цар - Царя на
небето, придобил всички добродетели, които правят човека
Бог и се отнасят до човека.
Този наистина велик Давид бил син на Иесей - най-малкия от всички свои братя, незабележителен на вид, но прекрасен по душа и по-богат на разнообразни божествени дарове от всички военачалници, пророци и законодатели; твърде кротък по дух и добър по природа, мъжествен по душа и силен по тяло; над себе си началстващ, а за другите общителен, отличаващ се с най-висши и заедно с това най-скромни и прости мисли, и в същото време най-многообразни, приятен по нрав, бърз в словото, велик по ум, възторжен в съзерцанието на съществата, и особено в съзерцанието на Бога, самонаучен и Богонаучен, изцяло оръдие на Духа. Но да оставим другите негови съвършенства, ще кажа за похвала само за две - неговата мъдрост и мъжество.
За своята мъдрост по-дълбокомислено и ясно от всеки говори самият Давид: „ръцете ми направиха орган, пръстите ми нагласяваха псалтир" (в псалома: Бях най-малък от братята си). Така мъдростта не е нещо друго, освен хармония между думи и дела. А и между словесните науки науката за стройността е най-добрият и висш предмет на философията; защото тя съгласува себе си и всички части на философията както със себе си, така и една с друга, и има съгласие, или сходство във всичко. И така, който чувства в себе си знанието на стройността, той, казано с други думи, чувства в себе си съзерцанието на всичко съществуващо. /.../”