“Има дни, които променят живота на човека - след тях той вече не е същият. Има и дни, които преобразяват народи - тогава те коват собствената си история и правят съдбовен избор, който предопределя бъдещето им за десетилетия напред. Такъв ден за българите в Македония и Одринска Тракия е 20 юли 1903 г. Тогава робите дръзват да се противопоставят на тиранията и със собствената си саможертва доказват, че са достойни да бъдат свободни. Началото на Илинденско-Преображенското въстание е денят па техния избор, който предопределя бъдещето на целия български народ. Илинден, Преображение, Кръстовден... За българите това вече не са само празници от църковния календар, а стълбове, които крепят народната памет и националното самочувствие. Те ще бъдат здрави и непоклатими, докато живее споменът за всички онези именити или безименни българи, които през лятото на 1903 г. проумяват, че за да имаш свобода, първо трябва да я пожелаеш, а после - да се пожертваш за нея
Илинденско-Преображенското въстание в Македония и Одринска Тракия през 1903 г е продължение на българската национална революция от епохата на Възраждането, отбелязала най-висок връх с Априлското въстание от 1876 г Заедно с това то е съединителната брънка от веригата на върховните усилия за национално обединение, започнала със Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. и стигнала до Балканската война от 1912-1913 г Неразривно свързано с българската национална история, Илинденско-Преображенското въстание същевременно е дълбоко проникнато с общоевропейските ценности - зачитане на живота, имота и честта на всеки човек, свободен политически живот, справедливо държавно управление. Тези принципи, родени от политическата история на Европа, залягат и в програмата на илинденско-преображенските въстаници, които дръзват да се опълчат срещу тиранията на Османската империя. /.../
Светлозар Елдъзов