Краят на Втората световна война заварва българо-гръцките отношения в пълен разрив. В следвоенните години София и Атина са изправени пред трънливия път на разчистване на натрупаните десетилетни проблеми. Различията им в политическата система и блоковото разделение затрудняват този процес. Българската подкрепа за гръцката компартия и перманентно разпалваната в Гърция фобия към северния съсед още по-вече нагнетяват отношенията. Острото противоборство на Парижката конференция за мир оставят дълбоки дири на неприязън и враждебност.
Изправени пред реалностите, България и Гърция са принудени да поемат своята отговорност, за да разчистят пъртината на добросъседството. Възстановените дипломатически връзки слагат началото на десетгодишния маратон към помирението. Той минава през сложната тристепенна спирала на диалога, белязан от историческото минало, политическия хлад и идеологическата непримиримост. Противоречивите интереси на двете страни и различните им изходни позиции водят преговорите до двукратен провал. Третият кръг от преговорите завършва с подписаните 13 споразумения, които откриват нов период на добросьседство и сътрудничество.