Това е първият превод на български език на издавания в цял свят швейцарец Никола Бувие (1929-1998), „пътешественик от рядка порода", провъзгласен за предводител на цяло поколение писатели пътешественици. „Употребата на света" (публикувана в 1963 г., днес вече класическа творба в този род книжнина) представлява описание на двегодишно странстване (1953-1954) с форд тополино от Женева през Югославия, Турция, Иран, Афганистан до Индия, илюстрирано от художника Тиери Верне, спътник на автора и негов приятел от детинство. Онова, което най-вече пленява у Бувие, е начинът на изживяване на пътешествието, съвършено различен от днешния туризъм и безопасни екзотични развлечения, и допирът до различни култури и пейзажи, дешифрирани със съпричастие и емоция. Той предлага не пътешественическа литература в буквалния смисъл, а философия на пътуването и на живота. „Често казват, че пътуванията са бягства, но за мен са по-скоро дирения. Има и неща, от които е препоръчително да бягаш. Например да си отидеш, за да не заемеш нишата, която обществото вече ти е приготвило. За да избегнеш маршрута: следване - диплома - докторат - професура - хонорис кауза - пенсионни осигуровки - пенсия - осигуровки за инвалидност - ковчег. Аз не съм осигурен."