Често са ме питали защо съм написал книга за второто сътворение, а не по някоя физическа, респективно астрофизическатема или например за астронавтиката през XXI век. Те биха се покривали с дългогодишната ми работа и, естествено, много повече ме привличат.
Е, такава книга, разбира се, все още може да бъде написана. Това обаче не е отговор на въпроса.

Така че защо се заех с второто сътворение?
За по-лесно мога да посоча актуалността на темата - нали явно скоро ще бъде клониран първият човек. Главният ми мотив обаче да пиша за Хомо сапиенс като творец на нови форми на живот и разум бе друг.
По-точно казано, имаше три аспекта, които ме вдъхновиха.
Първо, човек може наистина да разбере и охарактеризира „второто" сътворение само ако познава „първото". Ако знае как е възникнало всичко - Земята, животът на нея и човешката раса. Само тогава може да се оцени шансът, разкрил се пред Хомо сапиенс, и онова, което той е направил от него или тъкмо прави в момента.

Човекът с неговата генна техника не е „паднал от небето", а е продукт на продължилата милиони години еволюция. Така описанието на „първото" възникване предлага основната информация за днешната генна революция.
По тази причина сложих в книгата си „Историята на живота" преди главната част „Венец на творението".

Описанието на целия генезис - от първичния взрив до появата на разумни видове на Земята - е комплексна и интердисциплинарна задача. Участват физици на високата енергия, ядрени и физици на плазмата, астрономи и астрофизици, геолози и геофизици, биохимици и биофизици, биолози, палеонтолози, генетици и антрополози. /Хорст Льоб/