Всички деца порастват -освен едно. Те рано узнават, че ще пораснат. Ето как Уенди разбра това.
Тя беше на две години. Играеше си в градината, после откъсна едно цвете и изтича да го занесе на майка си. Трябва да е била много сладка, защото госпожа Дарлинг сложи ръка на сърцето си и извика:
- О, защо не можеш да си останеш винаги такава!
Те не си казаха нищо повече по въпроса, но оттогава Уенди знаеше, че трябва да порасне. Всеки човек започва да разбира това, след като стане на две години. Този момент е началото на края на бебешката възраст.
Разбира се, те живееха на номер четиринайсет. Преди Уенди да се роди, майка й беше най-важната личност в къщата. Беше мила жена с романтични мисли и на сладките й устни често се появяваше закачлива усмивка. Романтичната й душа приличаше на онези малки кутийки, сложени една в друга, които пътешествениците донасят от загадъчния Изток - колкото и кутийки да отвориш, вътре винаги се появява още една. А на закачливите й сладки устни винаги имаше една целувчица, която Уенди никога не успяваше да улови, макар че съвсем явно си стоеше там, в дясното ъгълче. /.../