Теменуга Блум в “Изповед на една жена” се обляга върху лични впечатления за живота на главната й героиня Мария Лазарова Клее: детството й и несполучлив семеен живот, което става причина да напусне България, учителстването й в Чехословакия, брак в Германия и работата й там като рехабилитатор-дефектолог в специализирани заведения по психиатрия и неврология с хора с отклонения от нормата, и накрая философските й заключения върху първопричините за много страдания и човешката слепота. Авторката по най-деликатен начин иска да внуши на човек, че понякога и дребните камъчета могат да обърнат каруцата на живота..