Любовта е първата рисунка с въглен, която Бог прави по девствената още наша памет. Тази рисунка остава завинаги, тя е и последното наше видение, което дирим да разчетем в йероглифите от мокри клони на ноември, преди да ни затрупа снегът на зимата.
Любовта - този гъвкав и безжалостен тореадор, който омайва кипналата, черна и влюбена като митичен бик наша душа. Трептящият плащ на нашите копнежи е всъщност халюцинацията, която ни води към раздялата, защото Любовта все пак един ден напуска и самите нас. Дърветата - огромни рижи ангели са спрели завинаги между хората и от клоните, крехки костици на крилете им, се откъсват каещите се пера на листата с цвят на угасващ огън. Това може да бъде сюжетът на картина, в която всичко е застинало и само през мъглата на разплаканите си очи ще видим как си отива любовта. Тогава вече наистина страдайте сред великолепните взривове на последния ноември...