Бездарна авторка, слаб стил!
| Издател | Сиела |
| Брой страници | 404 |
| Година на издаване | 2009 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 382 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789546499493 |
| Баркод | 9789546499493 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
"Анатомия на илюзиите" е като анимационен филм, в който познатите любими образи от детството се разтапят в модерни кошмари. Това не е книга, а документ кой какъв е днес. И кое вчерашно време ни създаде. Биография на порастването. Порастване, в което главният герой е смъртта. А трябваше да е червенокосо момиченце.
Мартин Карбовски
Тази книга е четиво, притежаващо огледалната и заслепяваща понякога до ослепяване повърхност на живия живот. Това е чиста проба човешки разказ без примеси на натрапчиви внушения, без сюжетни залитания и неоснователни авторски прищевки. Една чисто по женски интелигентно споделена интуиция, с помощта на която писателката рисува портрета на човешките съдби, житейската ирония и многото разбити и оцелели илюзии.
Виктор Пасков
Държите в ръцете си доказателството, че и най-вулгарните теми на нашия живот могат да бъдат поднесени с доброта и обич. Когато го прави Людмила Филипова.
Любен Дилов-син
Този роман е споделеност. В него няма тайнство или някаква абстрактност. Книгата споделя твоите, моите, а бе, въобще нашите неща и патила. Тази книга трябва да се смислови.
...това е една вълшебна книга, написана от една млада жена. А щом тя прави вълшебства, значи е някакъв вид вълшебница или заклинателка. Надявам се да е от добрите.
Ставри Калинов
Бездарна авторка, слаб стил!
Книгата е много интересна и си заслужава да се прочете! Людмила Филипова добре е описала събитията след 1989 г. Ще прочета и други нейни книги!
Не може да се сравнява със Златарева. Само с дядовци, пари и техномаркети не става.
Като личност,чиято съзнателна възраст е след 89 година,интересно ми беше да я прочета.Умело вплетени минало и настояще.Харесвам как пише.Бих зачела и други нейни книги.
Страхотна книга. В нея има всичко философия за живота, драма, екшън, любов. Това е книгата, която ще задоволи и най-претенциозният читател... Заслужава си да се купи, чете се на един дъх........
Гинялна, гинялна!!!
Нейните книги са много хубави лично аз съм чела Мастиленият лабиринт. Пожелавам на Людмила Филипова да продължава да пише защото нейните книги са на световно ниво. Нямам търпение да прочета и тази нейна книга! :-)
Книгата не ме оставя да си почина, много ми харесва, аз който съм ба 27 години, ми дава представа какви са били "нещата" през погледа на "Елита" и "Обикновените", разбиването на мечти, раждането на нови такива.
Книгата се базира на много стереоптипи, всяка оригиналност и нов поглед са старателно избегнати. Като че ли енергията и талантът за написването на отделните глави бяха изчерпани в краткото обяснение (посвещение?), с което започваше всяка глава.
Много хубава и доста поучителна.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Някои хора обличат илюзията в негативен смисъл. Те още не знаят, че човеците не могат да съществуват без илюзии. Просто понякога магията им сраства така дълбоко в нас, че се превръщат в реалност. И това не е страшно, стига никога да не го разберем.“
Той живее в свят, който не е неговият, не му е достатъчен, не се задоволява с това, което има и което е. Копнее да се докосне до тях, хората, които притежават всичко. Отдаден изцяло на амбицията на всяка цена да се издигне, да е сред първите, да е на върха, улучва точните хора на правилното място.
Но дали не се е самозабравил в безумната надпревара за надмощие и независимост?
Останала ли е някъде там, дълбоко вътре в него, частица от предишното му „аз”?
По-силни от жаждата за величие ли са сетивата му, които съхраняват образа на едно момиче, запечатан от първите чисти и неосъзнати трепети на детската душа?
Образ, чиято светлина в съзнанието му, дори годините не са успели да заличат.
Ще допусне ли любовта до себе си, в себе си?
Може ли да си позволи риска да стане уязвим, чувствителен, добър или по навик ще се върне към познатите мрак и празнота?
Умът му казва, че мрази, а сърцето...
Дарина Мемова, Хеликон Пловдив - Център
Жанета Иванова - Хеликон Варна, Пикадили Парк
Людмила Филипова представя една част от историята на социализма в синтезиран вид, но това не е официалната версия от учебниците, а историята на „малкия човек“. На този, който от твърде много чувствителност избира да стане безчувствен, мислейки, че в това е силата му.
Борис някак фаталистично се разминава с признаването на Любовта си, само за да се окаже, че тя - в лицето на Анна - е тази, която го спасява... от самия него... след години.
Това е история на идеализма или - ако си поиграем на думи - на илюзионизма в съзнанието на известните властимащи, на тези, които ги изместват и на останалите, които са "част от пейзажа".
Дълбоко психологическа, стоплящо поучителна и „човеколюбива“ книга, независимо от коя страна на „барикадата“ си... Всъщност тя "сади цветя" върху останките им...
Може да се каже дори, че „Всичко е една илюзия", но илюзиите са ни необходими, също като сънищата. Не случайно в някои езици "сън“ и „мечта“ са омоними. Имат общо устройство и функция (обща анатомия) - и двете са храна за Духа.
Диана Александрова, Хеликон Витоша