Съзерцавайте стихотворенията, четете снимките, и няма как да не усетите - следата на света, понякога котешка. Харесвам блендата на тази поезия - силно чувствителна, с деликатна и конкретна меланхолия, харесвам близкия й план и око за детайла. Не градът изобщо, а тротоарът му, павето и табелката, пейката, пощенската кутия, „стар converse” и галоши, калкан и дувар, простор за пране - и други простори. Нещо като „списък на нещата, които оставяш след себе си”.
Особено усещане за присъствие, сякаш някой е бил тук, но за малко е излязъл от кадър. За да не смущава погледа ни. Защото и поезията, „винаги идва, когато никой не гледа”.
Георги Господинов, писател
Бил ли си малък? Спомняш ли си най-важния въпрос за една книга - “Има ли картинки?” Има, не се притеснявай. Има картинки, на които са запечатани интимните мигове на града - когато се къпе, когато е разрошен, когато е влюбен и отчаян. Но има и стихове. Те ще те накарат да си спомниш неща, които никога не си преживявал, и да мечтаеш за онези, които вече имаш. Обичай тези мигове така, както ги обича котката в коридора.
Димитър Коцев-Шошо, режисьор, сценарист, преводач и писател

Котките - любими животни или опит да бъдем заблудени кое всъщност е най-важното. София - градът, в който живеем, но всеки ден разбираме колко е трудно да го обичаме повече, а и той като че ли иска да си почине от нас. Думите – по пънкарски искрени, болезнени и леко тъжни, но много секси. Потърсете (се) между редовете!
Свилен Ноев, фронтмен на група Остава