Двеста години назад във времето...
Време, изпълнено с битки, с мистика и с вечния човешки стремеж да се открият тайните на живота и човешката цивилизация.
Чаровният авантюрист Итън Гейдж е вече смъртен враг на Наполеон, който е изпратил граф Силано по петите му.
Ала Гейдж е поел съвсем неочаквано важна и отговорна мисия.
Подгонен от своите преследвачи, той бърза да открие безценна реликва, която е особено важна за човешката история. Защото Гейдж знае, че тя ще донесе гибел на човечеството, ако попадне в злонамерени ръце...
Приключенията се завихрят в шеметна поредица от кадри, в които всичко е въпрос на преднина, съобразителност и ловкост.
Уилям Дитрих, авторът на „Наполеоновите пирамиди” и „Бич божи”, умело преплита исторически факти и богато въображение. Със скоростта на галопираща конница и ярките плътни картини като на кино, „Пазителят на свещения камък” е приключение, в което всички ние искаме да бъдем актьори.
Уилям Дитрих е израснал близо до Пюджет Саунд в сянката Маунт Рейниър и както много други писатели в Северозапада природата е едно от вдъхновенията му. Влиянието на красивите пейзажи намира отражение и върху журналистическите му статии в родината, но и в романите му за Римската империя, варварските нашествия и пясъците на Египет.
Статиите на наградения с “Пулицър” журналист широко се изучават в университетите, а романите му са преведени на петнайсет езика.
Дитрих е роден на 29 септември 1951 в Тахома, завършва гимназия през смутната 1969 година, после завършва университет във Вашингтон. Любовта му към писането е причина да следва журналистика и да й се посвети за дълги години.
По-късно той поема работа на половин щат като асистент и започва да преподава Екологическа журналистика в същия университет във Вашингтон. Сега е щастлив, че на света има кътче, което да нарече свой дом.
Първата му книга – “Последната гора”, излиза през 1992 година, а сюжетът разглежда проблема с нарушения екологичен баланс в природата. През 1998 година излиза “Ледената империя”, вдъхновен от експедицията на автора до Антарктида.
С оруелски поглед Дитрих разглежда проблема с безмислената глобализация и пустинята в австралийската еко-притча “Завръщане” (2000г.), след това се завръща на южния полюс и там, сред айсбергите, пише клаустрофобичния мрачния трилър “Тъмна зима” (2001), който включва сцена, разиграла се в Каскадските планини до дома му.
Дитрих обича историята още от детските си години и през 1996 посещава Великобритания, изгарящ от нетърпение да посети древната римска крепост в Северна Англия, известна като Адрианската стена. Още преди да отиде, той е бил убеден, че ще напише книга, основаваща се на историята и легендите, свързани с това потайно място. Резултатът е романът за любов и война “Адрианската стена”, излязъл през 2004 година.
Увлечението на автора по залеза и разпадането на Римската империя намира отдушник в романа за Атила “Божият бич” (2005).
Сега Дитрих насочва писателския си интерес още по-назад във времето и сътворява роман за Наполеон Бонапарт и неговата инвазия в Египет, наречена “Наполеоновите пирамиди (2007).
Дитрих все още е женен за прекрасната дама, която е срещнал в колежа, има две прекрасни дъщери и когато не пише, обича да чете, да пътешества, да гледа дори най-тъпите филми и да размахва стария кавалерийски римски меч, който жена му подарява, за да го вдъхновява да пише. В момента пише продължение на “Наполеоновите пирамиди”.
Все още смята писането за тежка работа, но го предпочита пред взимането на далеч по-тежкото решение какъв да стане, когато порасне. Освен това е напълно убеден, че неговите книги ще спасят света.