когато дойде този час, когато слънцето преплита блясък в локвите с угасващата нощна светлина, аз тръгвам...
И въпреки, че бурята не спира, си спомням Стърм, Лорана, другите...
Най-вече Стърм, защото той умее да вижда слънцето през облак и мъгла. Как бих ги изоставил?
Затова, във сянката - не твоята, а сянката на здрача, след който винаги настъпва изгрев, аз яхвам бурята…

Макар и разделени, героите продължават неравната битка със силите на мрака. Но смелостта и бойните им умения не са достатъчни, за да надделеят в решителната схватка. Защото в небето над Крин отново се появяват драконите.