"Мнозина прочути личности са водили живот, който далеч не е по мярата на творбите им - казва Анри Троая в едно интервю. - Изправен пред техните монотонни съдби, биографът изпитва желание да романизира. Той допълва, тълкува, съчинява... Мисли повече за собственото си изкуство, отколкото за истината, за себе си, не за героя си. Но спрямо Достоевски подобен грях е невъзможен. Жизненият му път е толкова богат на безмерно отчаяние и чудотворно ликуване, та авторът е склонен по-скоро да смекчава тоновете, вместо да ги подсилва. Сякаш животът на гениалния писател е най-талантливият му роман."
Тъкмо този роман разказва Анри Троая. Надали някога художник е изобретявал по-почтително, с по-голяма чувствителност и съпричастност своя модел, с цялото му величие, вътрешна драма и духовна мощ. Читателят следва Достоевски в затвора, в каторгата в Сибир, в бездните на разтърсващи страсти. Живот и творчество се сливат в изразителен портрет, своеобразна фреска на епохата и на неизбродимата руска душевност.