Празникът на Козела

Автор: Марио Варгас Льоса
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 0

Издател Хермес
Година на издаване 2004
Корици меки
Език български
ISBN 9542601468
Баркод 9542601468
Категории Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

В този авторитетен и дългоочакван роман Марио Варгас Льоса описва края на един режим и мъчителното раждане на една демокрация.
Той дава глас на историческата личност Трухильо и на жертвите – и невинни, и съучастници, - въвлечени в смъртоносната му орбита.

Преследвана цял живот от чувство на ужас и празнота, четиридесет и девет годишната Урания Кабрал се завръща в родната си Доминиканска република и в спомените за събитията от 1961 г., когато столицата все още носи името Сиудад Трухильо, а един старец тероризира три милиона души.
Рафаел Трухильо, поквареният болнав диктатор, когото доминиканците наричат Козела, контролира приближените си /в това число бащата на Урания, изпаднал в немилост/ чрез насилие и шантаж.
Предателството и страхливостта в двореца на Трухильо са се превърнали в начин на живот. Но хватката на диктатора постепенно отслабва. Срещу него се подготвя заговор и назрява една макиавелистка революция, белязана с кървави последици.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Испанско-перуанският писател Марио Варгас Льоса (р. 1936) е сред най-изтъкнатите писатели в съвременната литература на Латинска Америка, редом с Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар. Звездата му изгрява с романа „Градът и кучетата“ (1963), а репутацията му се затвърждава със „Зелената къща“ (1966), за която получава наградата „Ромуло Галиегос“ в конкуренция с Хуан Карлос Онети и Гарсия Маркес. Литературният му авторитет продължава да расте с появата на романите „Разговор в Катедралата“ (1969), „Панталеон и посетителките“ (1973), „Леля Хулия и писачът“ (1977), „Войната в края на света“ (1981), „Кой уби Паломино Молеро?“ (1986), „Възхвала на мащехата“ (1988), „Празникът на козела“ (2000), „Лудориите на лошото момиче“ (2006), много от които са издадени и на български.

Той е носител на множество престижни литературни награди, а през 2010 г. става Нобелов лауреат за литература. През 2013 г. е удостоен с почетното звание доктор хонорис кауза на Софии?ския университет „Св. Климент Охридски“. През 2016 г. му е присъдена международната награда „Педро Енрикес Уреня“ на Доминиканската република.

„Сурови времена“ (2019) е неговият най-нов роман, чието заглавие е метафорично заимствано от „Книга за моя живот“ на света Тереза Авилска.
Разбрах

Сайтът използва „бисквитки“ (cookies) за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Ако останете тук, приемаме, че се съгласявате с употребата на „бисквитки“ (cookies). Прочети