от Vickey / дата: 29 юли 2016

Една от най-невероятните книги, които съм чела! Стана ми любима още от първите няколко страници - иска ми се да я прочета пак, пак и пак!

от До Ина / дата: 11 сеп 2015

**** СПОЙЛЕР



Защо недовършена, Това е краят на тях двамата, Той остави себе си в това момче и замина далеч, за да не се върне никога при нея и да й даде шанс да живее пълноценен живот. По-голяма жертва от това - здраве му кажи. И избра честния начин да живее такъв, какъвто е бил създаден.

от Ина / дата: 10 сеп 2015

Да, идеята е интересна. Да, има и поука в нея, обаче за мен тя ми се стори някак недовършена.

от До господин Станчев / дата: 10 сеп 2015

Радвам се, че се намери някой, който да изтъкне качествата на този изключително интересен автор, Именно начинът, по който ни поднася истините! Може би не използва кой знае какви литературни похвати, но именно този стил на писане докосва много дълбоко. Тази книга може да се препрочита и всеки път човек да намира още един слой под многото слоеве истини, от които всеки от нас някак се срамува да каже на глас.

от Никола Станчев / дата: 09 сеп 2015

Всеки ден от Дейвид Левитан

1. Сюжет: На пръв поглед книгата разказва за момче... момиче... за нещо което живее в телата на други хора. То нарича себе си А. А може да прекара само един ден в тялото на някого, независимо дали е момче или момиче, дали е чернокож или не. Интересното е, че А никога не се връща втори път в тялото на човека, в който е бил. Също така възрастта на хората, в чиито тела живее е неговата собствена, а тя е около 16г.
А се опитва да не навлиза и променя живота на хората, в които прекарва дните си. Когато се събуди всяка сутрин той влиза в спомените им и се опитва просто да изпълни всекидневните им задължения. Без да създава проблеми, да им навлича неприятности и да прави неща, които истинските притежатели на телата не биха направили.
Това обаче не му позволява да има свой собствен живот. Той няма истински приятели, няма хора, с които да прекара уикендите, няма с кого да отпразнува рожденния си ден. Никой няма да разбере ако някой ден просто изчезне или умре.
Нещата обаче се променят, когато през ден 5994 се буди в тялото на момче на име Джъстин и се влюбва в приятелката му Рианън.
От този ден нататък А не спазва собствените си правила и започва да обърква живота на тийнеджърите, в които прекарва всеки ден от живота си.

2. Стил на писане: Когато започнах да чета тази книга бях готов да прочета една романтична фантастика. До някъде се оказах прав, но търсих прекалено много отговори във фантастичните елементи от книгата и не осъзнах с колко по-различен характер е тя.
Не бих казал, че начинът по-който пише авторът е главозамайващ, но нещата, които той разказва, чрез своите книги... Той ни показва някои истини за живота сервирани, така че съвременния тийнеджър да може да ги разбере.
Точно това го отличава от останалите автори.

3. Лично мнение: Чрез книгата, авторът иска да ни каже, че външната обвивка не е най-важното нещо в живота. Тук става въпрос за вътрешните чувства, емоциите, всичко това, което ни определя. Хареса ми известната доза противопоставяне на главният герой А, който всеки ден е в различно тяло, но продължава да обича едно и също момиче. Независимо с какво лице ще се събуди. Момиче или момче. Тя в същото време е повлияна от това. Не може да види какво има зад опаковката или поне и е много трудно.
Има изключително много препратки към LGBT обществото в книгата, заради ситуациите, които се получават, когато А се събуди в тяло на момиче и все още обича Рианън. Наистина историята, която разказва книгата е дълбока, а авторът е вкарал изключително много труд /или пък не/ за да успее да каже толкова много неща в една история.

4. Предсказуемост: Както вече казах, самият стил на писане не е от най-добрите и това ми позволи да предскажа някои много важни ключови моменти от книгата, които се случиха на по-късен етап. Това е и една от причините да не дам пълни пет звезди.

от Антон / дата: 06 юли 2015

Уникална! Велика книга. За ценителите на доброто слово и качествената литература. Такива книги вече почти не се пишат.