неееееееееееее
Нещата, на които не ни учат в училище
Автор: Емил Конрад
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Егмонт |
| Брой страници | 112 |
| Година на издаване | 2015 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 124 грама |
| Размери | 13x19 |
| ISBN | 9789542713814 |
| Баркод | 9789542713814 |
| Категории | Литература за деца и юноши, Книги |
На страниците на „Нещата, на които не ни учат в училище“ са събрани дванадесет смешно-сериозни, комично-трагични истории. Лъжата, страхът, щастието и очакванията – това са само част от темите в книгата. В дебютното си заглавие влогърът Емил Конрад споделя лични размишления и преживявания в типичния си шеговит и прям стил. Броят на историите кореспондира на дванадесетте класа в училище и всяка от тях засяга тема, близка не само до тийнейджърите. Тринадесетата глава принадлежи на читателите – всеки сам може да допише книгата и да изпрати своя текст. Но не само това прави книгата уникална. Четири от илюстрациите в нея съдържат QR кодове, които при зареждане отвеждат до четири клипа, създадени специално за книгата.
Ключови думи: Топ Тийн 2016, ТОП 110 на десетилетието, ТОП 110 за 10 години
Е, нека изкажа и моето мнение.То е следното: книгата има добро послание и добри разсъждения ( мнение базирани на моя житейски опит). Признавам си че автора не е открил ''топлата вода'' поне не за мен, въпреки това съм изненадана. Защо? Защото, поради множеството отрицателни мнение предположих,че няма да харесам книгата. Но не, всъщност се изненадах положително. Освен това подкрепям българските автори, без значение 'що за четиво са написали.
Нямам нищо против Емил Конрад, но според мен книгата е надценена. Не казва много неща, които ние самите не знаем. Вече всеки втори влогър пише своя книга, но малко от тях си струва да се прочетат. Има много други книги от които може да научите повече неща. А и все пак няма как Конрад да няма книга след като знае, че е гледан главно от 12-20 годишни, които биха купили книгата само защото е написана от него, а не заради съдържанието и.
Моля, запитвания за он-лайн поръчки насочвайте към [email protected]
ако си поръчам книгата на 12.04 кога ще я доставите? И къде ще ми я доставите?
Как изчислихте, че 5 % от българите я четат? Хората в моето обкръжение не са я чели, а са повече от 300,. Не са я чели и децата им, а са хора, които по принцип четат. При положение, че по последни статистики само 28% от българите четат книги, не виждам как може всички четящи да са я чели. Все пак в последното си видео авторът признава, че е вземал идеи от интернет. Хората се раждат уникални, но повечето се превръщат в копия.
Коментарът е изтрит от администратор.
Виждам колко много негативни коментари има.Не разбирам едно единствено нещо- защо критикувате човек ,който се е постарал да направи нещо различно,като вие не можете да напишете същата книга и тя да е толкова продавана.Вече всеки 5-ти човек в България гледа видеата му , някои разбират ,че той казва много верни неща, а други все още не са го разбрали.В книгата си той е написал много верни неща,които се случват на всеки.Ако харесвате видеата му и начина му на мислене си купувате книгата,ако не - не си я купувате.
Написали сте коментари по-дълги от книгата. Няма лоша реклама. Уви.
Не съм фенка на Емил Конрад, дори не знаех кой е до преди месец. Да всички тинейджърки го харесват, но мисля че той пише за много истини в книгата си, защото малко или много и колкото и да не искаме да си признаем ние наистина мислим това .. Предпочитам примерно детето ми да прочете неговата книга от колкото да прекара един час във фейсбука... И мисля , че това с тввоята история в края на книгата му е доста интересно и би накарало повечето младежи да седнат да прочетат и да напишат нещо... От колкото да мислят как да се напият или напушат.
Реклама е, обаче реклама за Конрад, че е сравняван с Зюсак.
Симеон, да реклама е, но и препоръка. Ако си чел нещо на Зюсак, ще знаеш защо го посочвам. Не съм почитател на Конрад, но смятам, че хора като него - тези, които имат влияние върху голяма публика, трябва да използват това за нещо положително, за препоръки и напътствия. Трябва да учи на морал, но не да поучава. Спечелил ли е толкова хора - нека прави нещо добро, нека ги развива. Не знам обаче прави ли нещо подобно и има ли книгата му такъв ефект. Освен това признавам, че нямам намерение да следя развитието му като влогър/писател.
- Боже, колко мъка има по тоя свят, боже! - Йордан Йовков
ехо, Дарина, това не е ли реклама на чужд гръб?!
Тийнейджъри, освен тази книга, която явно на мнозина се е харесала, прочетете 3-те книги на Маркъс Зюсак - Аутсайдерът, Да се биеш с Рубен Улф и Когато кучетата плачат.
Ще ви научат на много повече и полезни неща. НАИСТИНА.
Дори не бях чувала за този младеж. Мисленето му в някои отношения е малко недорасло или просто такъв стил си е избрал, като се има предвид, че книгата е предназначена за тийнейджъри. Не мисля, че има претенции, че сборникът му е "литературна творба". Нито пък има претенции, че казва нещо ново, нечувано до сега. Но пък го казва по един приемлив за тийновете начин. Не като ги порицава и размахва заплашително пръст, а като ги прави съпричастни на собствения си опит. Категорично обаче не мога да приема главата за наркотецете. Именно познавайки аудиторията си и влиянието, което може да има върху нея, Емил е трябвало да прояви малко повече отговорност.
Пълна с клишета.Не е това литературата която искам да измести вниманието на младежите от Фейсбук.
лично аз не смятам това жалко подобие на книга за нещо особено. твърде много хора харесват емил, или им е интересно да видят какво е направил един млад българин, точно и това е една от главните причини книгата да бъде тооолкова копувана. емо не е направил нищо особено, аз мога също да разкажа интересни случки от живота си и да претендирам, че това е книга. нищо лично, постарал се е, но след като не е направил нищо съществено, не знам защо не си даде повече време, та да стане по-цялостно. като цяло идеята на книгата е малко скучна. четиво за 1 час. *а и доста от неща вече се знаят и от видеата му*
Коментарът е изтрит от администратор.
Коментар 56 е много прав.
Ти пък не се прави,че много знаеш. Какво сте почнали да защитавате този Емил Конрад , не разбирам. Освен това уж пише за лица над 16 години на гърба на книгата,а пък в същото време Емил дава репортажи по телевизията ,че книгата учела децата. Коментарът е редактиран от администратор.
Емил не ви е виновен, че ВИЕ не сте си възпитали детето. Децата се възпитават от родителя. Ако не беше така всички деца биха били пушачи, защото го виждат всеки ден по улицата и биха се оправдали с това. Книгата ни казва доста истини от ежедневието, за които си затваряме очите и всъщност е доста добра.
Всеки продукт заслужава ползвателите си:)
към Мартин...ще ми обясниш ли как като има дисклексия не може да говори хубаво,нали уж дислексията засяга само четенето....МЕЙДУ ДРУГОТО КНИГАТА Е ПЪЛНА БОЗА!
Коментарът е изтрит от администратор.
това е най_тъпата книга ,която съм чела.....само,защото е известен му вземат книгата и я хвалят....а за неговото самочувствие да не говорим.........не си я вземайте ще си пръснете парите като мен.....
Коментарът е изтрит от администратор.
Това не е от онези романи с лигави и банални истории. Тук дори няма една цяла история, която да те грабне отначало и да те държи под напрежение до края. Това е тънко книжле с разсъждения на определени теми. Идеално за запълнена на 2 часа свободно време или за четене през междучасията.
Аз лично не знаех за автора нищо преди да прочета това книжле (трудно ми е да го нарека книга, много е тънко). А съм на годините на повечето почитатели. Чак след като прочетох първите три глави и гледах първото видео, реших да разбера кой е написал тези страници. Тогава мога да кажа, че станах една от феновете на Емил Конрад. Даже отидох до Стара Загора да си взема автограф, а живея доста далеч от там.
Не искам да споря с хората, твърдящи, че книгата не струва. На мен ми се свидеше дам 10 лева за книга с чисто около 90 страници, но все пак го направих. И не съжалявам. Та за тези хора смятам, за повечето от тях, че дори не са си направили труда да прочетат книгата и просто ги е яд, че някой е постигнал нещо, а те просто завиждат и тъпеят пред компютрите.
Накратко- харесвам книгата на Емил Конрад и я смятам за идеално запълване на свободното време.
"Разбира се, никой не е станал пророк в собственото си село, особено ако това село се намира в България." http://www.kultura.bg/bg/article/view/23115
Ох, ама като почнете... видиш ли, Емил подтикнал заблудените тийнове да влязат в книжарница, Емил успял да ги накара да седнат и да прочетат една книга (?! ако може да бъде наименувано като такава). Нима не разбрахте, че написаното в въпросното книжле е 1 към 1 с влогърските му бръщолевения. Дори същият тон, лаконичен, кратки безумни изречения, лишени от речниково разнообразие и смисова цялост.
Банализми, инфантилни идеи, нищо ново под слънцето. Дали вашите деца ще гледат въпросното нещо, или че го четат отпечатано черно на бяло - все в ***. Не ще научат повече, не ще вкарат в ума си нещо. И докато на видео запис що годе се понася, то върху хартия е тежко.. за всеки. Дълбокомислени изречения от рода'' смъртта е най-шибаното нещо на този свят'' , ''ще се проклина, че някога си е отворил шибаната уста'', ''майната ви, не искам да говоря с вас'' , ''животът е празен. няма нищо, което да го изпълва'' Не, благодаря. И без тези сентенции ще мина. Ще мина и без да прозра семантиката им. Който иска да си я чете. Който иска да си я купува, да я купува на детето си. Който иска да изпада в телешки възторг от лайноотделеното във писмен вариант писание. Аз ще пропусна.
За портокола, на възрастта на децата ви съм, на възрастта и на потенциалния таргет на Конрад.
Емил...защо Конрад?
Емил говори по телевизията в интервю с англ.акцент. Защо?
На колко години е Емил? Кога се правят житейски обобщения?
Кой финансира тази кампания?
С какво е по-добър г-н Конрад от другите съвременни автори?
Ще задам още много въпроси, ако намеря това писание, което вече е изчерпано от пазара.
Когато и ако си гениален, не го разбираш, защото това казват поколенията след теб - някои ти ръкопляскат, но след век те отричат като еретик. Затова е мимолетна славата на Цезарите. Срещу мен е мраморната статуя на слепия Омир, вдясно - присмехулният Аристотел.
Вярвам и на двамата...
Пожелавам на младия автор, такъв, какъвто го видях на екрана сполуки не само с тази негова първа известност. И ще завърша тирадата си с пожелание - Бъди известен като Аристотел и скромен като Омир.
Към Ваня Хинкова: Много добре го каза, браво. И аз мисля същото.
До всички хейтъри: Хейтвайте си колкото искате! На никого не му пука за вашето мнение. Емил е чудесен: забавен, артистичен, чаровен и бих се радвала синът ми да прилича на него когато порасне. Още не съм чела книгата, но изгедах голяма част от клиповете му в интернет и да ви кажа честно, Емил казва нещата на които аз се опитвам да науча сина си, но съм сигурна, че сина ми ще го запомни по добре чрез думите на Емил.
КАКВО НАУЧИХ ОТ ЕМИЛ КОНРАД
( ревю от един родител, читател и книжар)
За него казват, че е млад. Прекалено млад, за да знае каквото и да било за живота. Казват, че не е писател и че книгата му не е книга, въпреки че има корици, страници, изписани с мастило, и съдържание, което носи смисъл. Казват, че не бил „книжно явление“, въпреки че накара хиляди деца да чакат търпеливо часове наред на огромни опашки, за да си купят книгата му, да си вземат автограф, да си поговорят или просто да се снимат с него. Казват още, че това, което е написал, не е „стойностна литература“. Нямам сили, нито желание, нито време да опровергавам вихрещите се из книжното пространство през последните две седмици хейтърски изказвания по отношение на Емил Конрад. Искам само да ви кажа какво научих аз от „Нещата, на които не ни учат в училище“:
1. Научи се да бъдеш откровен. Най-лошото е да залъгваш себе си.
2. Хубаво е да държиш на думите си. Те са от малкото неща, които зависят от теб.
3. Животът не е състезание. Прави неща, които те правят щастлив.
4. Не прави нещо само защото няма друг вариант. Винаги има такъв.
5. Нормално е да има хора, които не те харесват. Критиката дава баланс.
6. Няма начин да угодиш на всеки, дори и на себе си.
7. Не се взимай на сериозно.
8. Какъв си ти? Това зависи от теб. Хубаво е човек да търси себе си и да намери индивидуалността си.
9. Никога няма да успееш да изживееш собствения си успех, ако не можеш да се зарадваш на успеха на другите.
10. Не се страхувай да мечтаеш. Страхувай се, ако не го правиш!
Мога да продължа така още дълго време, но ми се струва, че за вас, скъпи родители, учители и деца, ще бъде много по-добре, ако сами прочетете книгата му и намерите в нея отговорите, които търсите. Що се отнася до мен, аз съм на 40 години и не се срамувам да призная, че Емил Конрад ми припомни нещо много важно: Ние цял живот се учим да бъдем себе си, губейки се в света около нас. А всичко, което искаме, е просто да бъдем обичани такива, каквито сме.
Това е, което искат и нашите деца!
Поръчах я днес! Надявам се да ми хареса! Дано се хареса и на учениците!
Ама, това е аудитория на малоумници, нали разбираш ? Тоя им се явява пастир и те тичкат по него. Учебниците трябва да са повода, по който трябва да влизат в книжарниците. "Дневниците на една курва" или "Петдесет нюанса сиво" бих им препоръчал, ако е толкова належащо да четат нещо различно и готино като стил. Мале, колко заблуден и манипулируем народ сме. Че и даже снимки и автографи искат!
Видях тук, с активна гражданска позиция от доста млади хора, които също като мен не намират за приложима тоалетната хартия на Емил. Не вярвам, да са на 21 г., като мен, но все пак са млади. Искрено се надявам все повече и повече да успяваме да заклеймим книгата.
ОК, обаче имай предвид и че тази книга точно, много вероятно е вкарала някой за пръв път в книжарница. Което е добре. Може там и да се е поогледал - пак добре. Може даже и да повтори това с книжарницата - още по-добре.
За литературна стойност дори и автора не претендира. Това не е дебют на млад писател. Това си е комерсиален проект, на човек който си има аудиторията, и може да си позволи да продава успешно. Книгата не е претенциозна, момчето също, цената е нормална. Издателството, разпространителите, всички са си свършили работата както трябва. Децата са доволни. Не виждам, ама никакъв проблем тук. Проблема е мн по-дълбоко и далече. И след последните 25 години ме съмнява скоро да се реши.
По-скоро бих помрънкал под на някой "вип" поредната готварска "книга", А3 формат и за 40 лв., отколкото тук.
#атака, няма нужда, закупувайки книгата, те сами си бият голям, огромен шамар. Тази тоалетна хартия няма никаква литературна стойност!
Мартин Хана и монтана да направят ударна група и да шамаросват всеки младеж припкащ към книжарница за заветната книжка :)
Брей пълно с културтрегери...ама не. За повечето проблемът дори не е в книгата.
Проблем не им е и че много деца не са помирисвали книга, без значение каква.
Проблем не им е и че и родителите на много деца също не са помирсвали книга.
Проблемът им е най-вече в това, че видите ли, някой си Емил помирисал едни "лесни пари". Ей тва е. Чиста човешка завист и злобичка. Като не ти харесва книга, не я четеш, сложно ли е? Ако си се загрижил за тийнейджърите, ми направи си блог, светни ги за това-онова по по-правилния начин, пък току виж и ти си помирисал нещо.
Не знам защо толкова много критикувате книгата. Все пак, това е първата книга на момчето и като такава всъщност е доста прилична. Моля ви, като критикувате имайте предвид факта, че той не е професионален писател, а и не се стреми да бъде такъв. Обидите, които хвърляте върху книгата са неоснователни, защото не се аргументирате по никакъв начин. Да, книгата наистина не е шедьовър, но е приятна, със сладко-горчиви разкази, които се четат бързо и леко.
За по-сигурно добави там също и "Дневниците на една курва", "Петдесет нюанса сиво" и "Сексът и комунизмът". Сигурен съм, че ще сработи този великолепен, подбор...
Значи студент съм и се пренесох в нова квартира. Оказа се, че е пълно с хл***рки. Уж пръскахме с препарат, ама не подейства. Въпросът ми е, ако оставя тази книга в ъгъла на стаята, дали миризмата на гнило, носеща се от нея, ще ги привлече? Идеята е да я оставя отворена и като се съберът вътре да я затворя и да ги спраскам. Какво мислите, дали ще подейства?
Хана, Ивона - страхотни сте, хаха ! Ей, това е книгата на Емо - тоалетна хартия във формата на книга, хаха!
Мъжът ми вчера забрави да купи памперси за малчугана. Книгата свърши страхотна работа.
Всъщност аз намирам книгата за много полезна. Може да помогне на много хора в живота. Ще дам няколко примера.
Седите си на маса и се опитвате да пишете, но масата се клати. Поглеждате надолу и виждате, че единия крак на масата е по-къс. Слагате книгата отдолу и проблема ви е решен!
Студено ви е и искате да си запалите огън, но нямате разпалки? Книгата е идеална за целта!
Не знаете къде да скриете спестяванията си? Изрежете дупка в страниците на книгата, сложете парите вътре и я върнете на равта. Парите ви са на сигурно място. Все пак кой ще иска дори да разлисти това нещо.
Имате важна работа, но не можете да се съсредоточите, заради досадното бръмчене на мухата в стаята? Използвайте книгата като мухобойка! Действа безотказно.
Ооо не... разляхте кола върху цялата маса? Имате късмет, защото книгата има супер попиващо действие.
Аз намерих чудесно приложение на тази книга в практиката. Споделете и вие с какво Ви е помогнала. :)
Доживяхме. Всичко което не се учи в училище го знае комшията у лево. И аз знам. Особено след третата ракия.
Забележки за механични грешки не приемам.
...хайде сега пък нямало над 16 - и какво, тези до 16 не са хора ли?
И се пише "рафтове". РАФ-ТО-ВЕ.
"интекта", да не издребняваме, го отдавам на вълнението.
В клиповете предоставени тук, видяхте ли някой над 16 г. ? Ами не сте, няма и да видите! Този Емил, помириса лесните пари и веднага издаде книга. Кой знае, всъщност кой я е писал. Брошурка, да стои на равтовете с книги, до писатели, които са оставили исторически следи от интекта си, да бъде наричана КНИГА - това е гавра! Идол, бил моля ви се.! Че и искат да се снимат с идола си и да получат автограф! Боже, Господи!!!
Коментарът е редактиран от администратор.
Аз мисля,че това е най-изумителната,интересна и яко измислена книга която съм чела.За жалост аз нямам автограф от Емил Конрад но се радвам че все пак аз успях да прочета тази УНИКАЛНА КНИГА :) :) П.С: Емил Конрад обожавам клипчетата ти :)
Преди време четох един френски психолог, който имаше глава в книгата си за нещата, на които не ни учат в училище. Бил Гейтс даже е написал такава. Има и страница във фейсбук, която ни учи на подобни неща. Като се замислиш, не те учат в общи линии да казваш и да търсиш истината. Но в крайна сметка това са неща, които училището не е длъжно да те научи, длъжни са родителите ти и след това без да го искаш – самият живот те учи ако не си мекотело. Така че от малкото прочетено няма да мога да продължа, защото тази книга е може би (без да съм убеден и в това) за деца, които искат да научат нещо различно от смелената информация, което им се подава. Убеден съм, че има много по-сериозни уроци, за които могат да разкажат млади хора минали през далеч по-трудни съдби, но на тях няма кой да им даде микрофона и няма кой да им плати за истината и за страданието и да ги похвали, че са оцелели. Понагарча. Нещата пак опират до какви пари ще се изкарат, а не каква истина ще се каже.
към nikoleta: Можете да направите он-лайн поръчка за книгата чрез активния бутон Купи. За среща и автограф от Емил Конрад в рамките на турнето му в Хеликон предоставям линк с конкретните дати и градове: http://www.helikon.bg/news/1832_-emil-konrad-promeni-chasovete-za-sreshta-s-fenovete-si.html
Очакваме ви!
Аз наистина си мисля, че това е комерсиална 'литература'.
И е даже по-зле от чалгата в музиката. Но, много млади хора, под влияние на страстите си, слушат чалга. Затова и много други тийнейджъри, жадни за мръсни изрази, вулгаризми и пр. ще я купуват. Не трябва да им се сърдим. Просто е нужно да казваме истината, да, това е книга. Интересна книга. Но не и литература.
Много хора се чудят, защо тази книга предизвика такъв интерес. Защо на младите вече не се нравят познатите истории, които преди това са забавлявали техните майка, баща, баба и дядо.
Почти никой обаче не отчете факта, че поколението, което сега расте е напълно различно. Най-малкото начинът му на възприемане е свързан с други образи и стереотипи. Стилът на който им се говори трябва да бъде "лек", прозаичен, да не е пълен със сложни изрази или богат на значения. Но същевременно трябва да им се говори за злободневните неща, които няма как да не ги заобикалят: секса, марихуаната, връзките, отношенията с другите и т.н.
Прелистих книгата на Конрад и я прочетох поне около половината. Младежът е напипал този начин на изказ. Когато оценявате текста от гледна точка на сериозен издател, на сериозен читател, това ще ви се стори подобие на литература. За съжаление границите днес не са това, което бяха и жанрът на романа го показва, не, той направо го крещи в очите на всички онези, които могат да го забележат. Надявам се, че поколенията след нас ще съумеят да поставят в рамки и категории действителността, в която живеем и културните продукти, които създаваме.
Няма да се изненадам ако вълната на подобни текстове продължи ( историите за Дръндьо-то бяха първият показател за това, колко различно е подрастващото поколение днес).
Без да се заяждам с никого, аз няма да спирам да се чудя, защо ниските нива на дискурс и начин на писане ала Конрад са все така приемани за нещо сериозно и стойностно. Проблемът е същият както с т.нар. чалга. Никой няма нищо против тази музика да вирее, но заедно с това да се създават и други неща и всеки жанр да си знае мястото.
За съжаление, Конрад е заел мястото на модерния тийн писател, а фолкът - мястото на онова, което трябва да бъде музика.
Подобни текстове и явления повдигат множество въпроси, много повече от баналните текстове на автори, които непрекъснато се рекламират и на които непрестанно се създава "име".
Време е да помислим за нещата/книгите от една друга гледна точка. Време е и някой да предложи стойностна алтернатива на фолк влиянието в българското общество, а не само негласно да толерираме тези процеси.
Но, всеки народ има литературата и интелектуалците, които заслужава! :)
Сигурен съм, да се повторя, че в бъдеще ни очакват още много текстове като този, които ще променят представите на издателите за това, що е модерна (в случая комерсиална) българска литература.
Коментарът е редактиран от администратор.
искам да си я поръчам + автограф
Следващия път кога ще е в София (Емил)
Г-жо Галина, нещо си да отразява действителността не е достатъчно. За това си има огледала, а в другият смисъл - новини, информационни рубрики, репортажи, та чак до документалното кино.
Очаквам книгата, а на Кларис искам да кажа, че аз съм по-възрастна от автора, но намирам клиповете му за оригинални, искрени, свежарски и най-вече - отразяващи действителността.
Ужанса книга. Имах чувството, че съм влязла в главата на някой тийнейджър. За някое 12 най-много 13 годишно дете може и да е интересна, но принципно само безсмислени бръщолевици е писал. Уж там на 25 ли беше, а мисли като 15 годишен. И живота му не е крайно инетерсен, не знам какво толкова го описва, всички сме минали през тези неща.
към Иван, Марин Великов, Александра: Моля, въпроси, свързани с изпълнение на он-лайн поръчки, насочвайте към [email protected]
Поръчах книгата днес 08.02.2015.
Кога ще е доставите? :)
И моята да е със автограф за Иван Добромиров Добрев
на 01.03 Конрад ще бъде във Велико Търново но точно тогава ще отсъствам от града поради независещи от мен причини. Има ли възможност ако я поръчам по Интернет да бъде с автограф на моето име.Благодаря предварително
Към адмнистраторите: Поръчах си книгата вчера (07.02.2015 г.). Кога ще си я получа със останалите книги?
Рано е да се каже дали книгата става или е поредният боклук на известността на "автора".Не съм фен на Емил Конрад,но си поръчах книгата и се надявам да ми хареса.
към Яна: Очакваме ви утре, 07.02./събота/, от 13 часа в Хеликон-България на бул. Цар Освободител 4 за среща и автограф от Емил Конрад.
Аз искам да попитам в София от колко до колко часа ще раздава автографи?
Поръчките, направени до 05.02. ще бъдат доставени на 07.02.
Хубава ли е книгата ? Някой чете ли я ?
Тази книга е много тъпа.
Ако си поръчам книгата сега (03.02.2015) кога ще я доставите?
Aко сега поръчам книгата кога ще я получа
към Петя Ставракева: Феновете на Емил Конрад ще могат да се срещнат с него по време на турнето му в Хеликон от 7-ми февруари до 1-ви март и да вземат автографи в София, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Шумен, Русе, Благоевград и Велико Търново. За повече информация относно турнето на Емил Конрад, моля разгледайте тук: http://www.helikon.bg/news/1832_-emil-konrad-promeni-chasovete-za-sreshta-s-fenovete-si.html
Очакваме ви!
Вече поръчах книгата и моля да получа автографа на името на Йоана
Чакам я с нетърпение в пловдив!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Нещата, на които не ни учат в училище“ (изд. ЕГМОНТ) е едно съвсем ново, но вече със статут на култово заглавие от Емил Конрад. Авторът е хит в YouTube, vBox и fFacebook – клиповете на нашумелия влогър /блогва във вариант с видео/ са гледани стотици хиляди пъти както от тийн фенове, така и от по-зрели потребители на интернет платформите. Емил Конрад е българин, има немско и арменско потекло, напоследък се превръща в интернет сензация сред младите със своята видео поредица в YouTube „Истината или се осмеляваш“. Младежът е свеж, неподправен, с добро чувство за хумор, подиграва се доста интелигентно с всички тийнейджърски клишета и крайности, с кифленската мода, със селфитата, с глупавите facebook статуси, с разни тийн танци и песни. Видео материалите му в мрежата са едновременно забавни и поучителни – насочва младите си фенове към правия път, като представя достъпно истинския живот и трудностите в него. Той е своеобразна българска версия на англоезичния Джон Грийн, който също обича да блогва видео.
Дебютното заглавие на Емил Конрад „Нещата, на които не ни учат в училище“ е сборник с 12 истории, според броя на класовете в даскало. Авторът свежо поднася личните си преживявания, споделя опит и заключения. Темите са близки до тийнейджърите, едновременно шеговито и сериозно описани, но по тази причина интригуват и всички, свързани с тяхното ежедневие. Емил Конрад предоставя уникалната възможност на читатели и фенове - ако искат да са негови съавтори в коментарите за тийн проблеми и мечти, могат да пишат в отворената за техни постове тринадесета глава. И тъй като това е книга от истински творец в дигиталното пространство, четири от илюстрациите в нея съдържат QR кодове, които водят до авторските му видеа.
от Хеликон
КАКВО НАУЧИХ ОТ ЕМИЛ КОНРАД
(ревю от един родител)
За него казват, че е млад. Прекалено млад, за да знае каквото и да било за живота. Казват, че не е писател и че книгата му не е книга, въпреки че има корици, страници, изписани с мастило, и съдържание, което носи смисъл. Казват, че не бил „книжно явление“, въпреки че накара хиляди деца да чакат търпеливо часове наред на огромни опашки, за да си купят книгата му, да си вземат автограф, да си поговорят или просто да се снимат с него. Казват още, че това, което е написал, не е „стойностна литература“. Нямам сили, нито желание, нито време да опровергавам вихрещите се из книжното пространство през последните две седмици хейтърски изказвания по отношение на Емил Конрад. Искам само да ви кажа какво научих аз от „Нещата, на които НЕ ни учат в училище“:
1. Научи се да бъдеш откровен. Най-лошото е да залъгваш себе си.
2. Хубаво е да държиш на думите си. Те са от малкото неща, които зависят от теб.
3. Животът не е състезание. Прави неща, които те правят щастлив.
4. Не прави нещо само защото няма друг вариант. Винаги има такъв.
5. Нормално е да има хора, които не те харесват. Критиката дава баланс.
6. Няма начин да угодиш на всеки, дори и на себе си.
7. Не се взимай на сериозно.
8. Какъв си ти? Това зависи от теб. Хубаво е човек да търси себе си и да намери индивидуалността си.
9. Никога няма да успееш да изживееш собствения си успех, ако не можеш да се зарадваш на успеха на другите.
10. Не се страхувай да мечтаеш. Страхувай се, ако не го правиш!
Мога да продължа така още дълго време, но ми се струва, че за вас, скъпи родители, учители и деца, ще бъде много по-добре, ако сами прочетете книгата му и намерите в нея отговорите, които търсите. Що се отнася до мен, аз съм на 40 години и не се срамувам да призная, че Емил Конрад ми припомни нещо много важно: Ние цял живот се учим да бъдем себе си, губейки се в света около нас. А всичко, което искаме, е просто да бъдем обичани такива, каквито сме.
Това е, което искат и нашите деца!
Ваня Хинкова /родител, читател и книжар/ - Хеликон Русе
Емил Конрад не е писател, това на всички ни е ясно. Но все пак, какво го спира да публикува книга, с мнението си по някои важни (или не?) теми? Точно така, отговорът е – нищо.
Не мога да твърдя, че подкрепям напълно повечето написани неща. Не мога и да твърдя, че тази книга е нещо уникално.
Но "Нещата, на които не ни учат в училище" е книга, която буквално се чете на един дъх (сериозно, просто трябва да отделите един час). Тя засяга интересни истории и случки, свързани с реалността в която живеем днес. И още по-хубаво - отразява я напълно вярно и искрено чрез очите на автора.
Дебютната книга на младия влогър Емил Конрад безспорно постигна голям успех, било то с написаните думи, или просто защото авторът е известен (а защо не и двете?). "Нещата, на които не ни учат в училище" определено не е книга, която ще остави "следа" у вас, но съм убедена, че поне малко ще ви накара да се замислите.
С чувството си за хумор и лекотата, с която тази книга е написана, Емил Конрад със сигурност е създал интересно четиво. "Нещата, на които не ни учат в училище" е нещо различно и в момента изпъкващо на пазара. А с интересния подход на автора, на читателя няма как да му стане скучно и да остави книгата.
Йоана Красимирова, клиент Хеликон Шумен
